15.06.2024
България

Татяна Жилова: Закриването на спецсъда няма да наруши правовия ред

Няма основания да се смята, че със закриването на спецсъда ще бъде нарушен високият правораздавателен стандарт. Това каза в интервю за БТА председателят на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова. Според нея няма да бъде застрашен и правовият ред в държавата.

Консенсус за промяна има. Въпросът е каква да бъде тя. Надяваме се този диалог да продължи и да се разшири, като излезе извън професионалната общност, каза Жилова. Според нея този състав на Висшия съдебен съвет не само не направи нищо за разрешаването на редица комплексни проблеми, но допълнително ги задълбочи, забавяйки атестациите и конкурсите и създавайки напрежение вътре в системата чрез приемане на неясни правила за натовареност и за възнагражденията на магистратите.

Следва пълният текст на интервюто:

Предстои да отбележим Деня на българската Конституция и юриста. Съдебната власт се намира в особен период – реформи и скандали. Как се отразява това на работата на съдиите?

– Миналата година отбелязахме 30-ата годишнина от приемането на сега действащата Конституция, която постави основите на демократичното общество и на правовата държава. Изминаха и 15 години от приемането на България в Европейския съюз. Но изградихме ли наистина правова държава? Показателно е, че всички изменения на Конституцията досега са свързани със съдебната власт, а все още говорим за реформа, и то в бъдеще време. Този „особен период на реформи и скандали“ се оказа постоянната работна среда на българските съдии през последните тридесет години, но те продължават да работят – не благодарение на средата, а въпреки нея, осъзнавайки отговорността си пред обществото и стремейки се да отстояват независимостта си и върховенството на правото.

Затова съдиите не се страхуват от реформи, а напротив – искат моделът на съдебната власт да бъде изначално реформиран, като се преосмислят някои заложени в Конституцията положения. През изминалия месец Съюзът на съдиите в България организира със съдействието на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ професионална дискусия на тема „Структурен и функционален модел на съдебната власт – необходимите промени“, в която взеха участие магистратските съсловни организации – Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите, Асоциацията на българските административни съдии, а също и Съюзът на юристите в България, Висшият адвокатски съвет, представители на академичната общност, съдии от Съда на Европейския съюз, национални съдии. Консенсус за промяна има. Въпросът е каква да бъде тя. Надяваме се този диалог да продължи и да се разшири, като излезе извън професионалната общност. Съюзът на съдиите в България направи конкретни предложения за промяна на модела на съдебната власт, които са представени на президента, на министъра на правосъдието и на Народното събрание – част от тези предложения са от компетентността на обикновено Народно събрание, други изискват промяна в Конституцията. Представители на нашата съсловна организация участват в работните групи по промяна на законодателството, но все още усещането е, че няма достатъчно воля за необходимите цялостни и дълбоки промени, а се предпочита да се върви с малки стъпки.

До какво ще доведат промените в Закона за съдебната власт, в частта със закриването на спецсъдилищата?

– Преди създаването на специализираното наказателно правосъдие тези дела се разглеждаха от общия наказателен съд. Върховният касационен съд разглежда като последна инстанция както делата на общия, така и на специализирания съд, налагайки спазването на висок правораздавателен стандарт. Няма основания да се смята, че този стандарт ще бъде нарушен, нито че ще се застраши правовият ред в държавата.

Това ли беше най-правилният начин?

– Както създаването, така и закриването на специализираното наказателно правосъдие е въпрос на политическо решение. Съдиите не могат да дават оценка на това решение.

Ако парламентът гласува закриването и президентът не наложи вето, промените влизат в сила. Това ще промени ли работата на магистратите сериозно?

– Не само работата на съдиите е от значение за наказателното правосъдие. Много съществено значение има работата на прокурорите и качеството на повдигнатото обвинение. Съдебната система разполага с достатъчно квалифицирани съдии и прокурори и няма да допусне „вакуум“ при разглеждането на наказателните дела. Съдиите могат да се справят и с тези дела, както са се справяли преди това.

Темата за съдебната карта също остава на дневен ред, както и натовареността. Редица опити това да се промени все още не са довели до окончателно решение. Какъв е проблемът?

– Съдебната система затова е система, защото всички нейни части са взаимно свързани и обусловени. Тя може да функционира добре само ако всичките й части работят добре и в синхрон. Проблемите със съдебната карта и натовареността не могат да бъдат разрешени самостоятелно и отделно от проблемите за атестирането на съдиите, конкурсите (за първоначално назначаване, за преместване и повишаване), командироването и възнагражденията. Това предполага също законодателни промени.

Този състав на Висшия съдебен съвет, в рамките на неговите правомощия, не само не направи нищо за разрешаването на тези комплексни проблеми, но допълнително ги задълбочи, забавяйки атестациите и конкурсите и създавайки напрежение вътре в системата чрез приемане на неясни правила за натовареност и за възнагражденията на магистратите.

Доверието в съдебната власт не е особено високо. Защо обществото смята така?

– На първо място, защото съдебната власт е именно власт. След 30 години непрекъснат преход обществото не питае голямо доверие към която и да е власт. Недоверието към съдебната власт е в голяма степен преекспонирано. Броят на делата непрекъснато расте. Все повече граждани търсят защита на правата си в съда. Ако нямаха доверие, щяха ли да се обръщат към съда?

На второ място, от естеството на работата на съдебната власт следва, че от 50 на сто от гражданите, които са имали досег със съда, може да се очаква, че не са удовлетворени, тъй като са загубили делото си. Когато се правят социологически проучвания, трябва да се отчита профилът на участниците – дали мнението им е формирано въз основа на техен личен опит със съдебната власт, или е формирано от информацията в публичното пространство. По наше проучване голяма част от неодобрението идва от граждани, които никога не са водили дела в съда, но формират мнението си от постоянните скандали, които се генерират около дейността на Висшия съдебен съвет и около отделни представители на съда и прокуратурата. Затова се съгласявам с Вас, че съдебната власт като цяло е длъжник на обществото. Както Висшият съдебен съвет като колективен орган на съдебната власт, така и всеки съдия, прокурор и следовател трябва да спазват високи нравствени и етични норми на поведение и по този начин да укрепват доверието на обществото.

Говорим за реформа в съдебната система, част от нея засяга и бавното правосъдие. Защо не можем да решим и този проблем, макар случаите да са по-малко?

– Този въпрос ни връща към разговора за натовареността на съдебната система, към който ще добавя и недостатъчната материално-техническа обезпеченост, и провалите при въвеждането на електронното правосъдие. Въведена без да е съобразена с нуждите на съда, Единната информационна система на съдилищата не допринася за по-бързо правосъдие.

Related posts

Издадени са заповедите, забраняващи на мобилните оператори да вдигат цените

Дани Тренчева

1 720 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица у нас през изминалите 24 часа

Депутатите решиха за размера на минималната заплата

admin

Освиркаха и замериха със снежни топки премиера по време на честванията за 3 март на Шипка

Дани Тренчева

ЕXIT POLL: Първи резултати от вота 2 в 1

Дани Тренчева

1959 новозаразените с COVID-19 през последното денонощие

Дани Тренчева

Leave a Comment