30.11.2022
България

Green Deal: Какво ще ядем след 20 години

Автор: Таня Балабанова

До 2050 година се очаква населението на планетата да достигне 10 милиарда. Според прогнозите човечеството ще се нуждае от поне 50% повече протеини, за да покрива хранителните си нужди.

Задава ли се революция в храните? Какви са предизвикателствата, пред които сме изправени? Има ли алтернативи и каква е ролята на технологиите в глобалната хранителна верига? Или с други думи –  какви храни ще консумираме след 20 години?

Глобалната потребност от калории расте експоненциално на прираста на световното население, а сегашната хранителна верига не може да обезпечи продоволствената сигурност. Сред възможните решения са устойчиво земеделие, кръгова икономика, по-малко загуби на храни, иновации.

Използването на алтернативни източници на протеини може да забави изчерпването на природни ресурси. А според науката насекомите са алтернативен източник на протеини и мазнини и заместител на традиционните за нашата трапеза месни продукти.

В ЕС едва три вида от многообразната популация на насекоми са одобрени за човешка консумация –  това са домашен щурец, брашнен червей и мигриращ скакалец. Протеин от насекоми се влага във фуражи за аквакултури, птици, свине и домашни любимци. Все още няма европейско финансиране за сектора, но отделни държави вече подпомагат развитието на отрасъла със субсидии.

Продукти, обогатени с протеин от насекоми, са следващата голяма стъпка пред хранителната индустрия в Европа, казва Кремена Дервенкова, съпредседател на учредената наскоро Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България.

Малко известен факт е, че копринената буба успешно може да замести месото и яйцата, като източник на протеин за човешкия организъм. Не случайно копринената буба влиза в менюто на астронавтите при дълги експедиции в космоса заради изключителните хранителни качества.

Наред с това тяхното отглеждане не е свързано с отделяне на отпадъци и вредни емисии, което се наблюдава в останалите дялове на животновъдството, посочва гл. асистент Радостина Гънчева от Аграрния факултет на Тракийския университет.

Войната в Украйна отново изведе на дневен ред критиките срещу биогоривата на растителна основа, като се твърди, че търсенето на етанол и биодизел в Европейския съюз изостря опасенията за продоволствената сигурност – с аргумент, че не трябва да се стига до „храни срещу гориво“.  Индустрията на биогоривата нарече твърденията „нелепи“.

На този фон глобалното търсене на биогорива нараства с повече от 5% на годишна база. Биогоривата имат бъдеще. Финансиране за развитие на този бизнес също има, казва д-р Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие и Европа Директно, Стара Загора.

С последната реформа, одобрена  в края на миналата година, ОСП на ЕС ще се бори още по-решително с климатичните промени и намаляването на емисиите от парникови газове за постигане на целите на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“, заявява евродепутатът Асим Адемов. Нови регулации дават тласък на въглеродното и биоземеделието в ЕС.

Невъзможността понастоящем биологичното производство да конкурира конвенционалното стимулира био фермите да инвестират в нови, включително софтуерни решения, които прецизират отглеждането на всяка една култура. „Тези технологии са екологосъобразни и намаляват замърсяването на околната среда“, отбелязва експертът по автоматизирано земеделие Свилен Младенов.

Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР

Related posts

Ще има ли промяна в условията за влизане в страната за туристите

Дани Тренчева

Съкращават срока на карантината и изолацията

Дани Тренчева

Близо 900 000 са безработните в България

admin

Гешев се оплака от политически натиск пред ЕК

Дани Тренчева

Дневен хороскоп за 3 януари 2022

Дани Тренчева

Осигурени са тестове за малките ученици за още две седмици

Дани Тренчева

Leave a Comment