На заснежената гара в Пшемисъл, на границата между Полша и Украйна, Олга Короткова чака спокойно заедно с още десетки семейства. Тя се подготвя да се завърне в страната си въпреки войната.
Полската гара днес е доста празна в сравнение с изминалите седмици, когато десетки хиляди украински жени и деца се трупаха там всеки ден, за да избягат от руската инвазия, започнала на 24 февруари.
На почти празните перони доброволци с жълти жилетки помагат на шепа семейства да качат багажа си на влакове, заминаващи в западна посока, към Полша.
Близо до информационното табло в чакалнята някои обаче следят информацията за влаковете, които заминават на изток, към обхваната от война Украйна, в посока Лвов, Одеса или Киев.
Олга, мъжът и Слава и 10-годишният им син Дмитро, който има рожден ден следващата седмица, се надяват да се върнат в Николаев, град в Южна Украйна, подложен на обстрел от руската армия.
„Когато избухна войната, бяхме в Египет“, на почивка в морския курорт Марса Алам на Червено море, обяснява Олга и допълва: „След това бяхме прехвърлени в Полша“.
Повече от четири милиона украинци са напуснали страната си от началото на инвазията, по-голямата част от които към съседна Полша, сочат данни на ООН.
Повече от половин милион от тях обаче са отпътували в обратна посока, към относително сигурния град Лвов, в Западна Украйна, който е по-далеч от линията на фронта, сочат данни на украинските власти.
Близо 88 000 души са се завърнали само за последната седмица.
„Искам да се прибера вкъщи“
Седнала на една пейка, жена с вълнена тюркоазена шапка казва, че чака да се качи на влака от 22:35 ч., заминаващ за украинската столица Киев, от околностите на която руските сили се изтеглиха, оставяйки след себе си руини и трупове.
Макар че е благодарна на Полша за оказания прием, казва, че й липсват котката и кучето, които е оставила при приятели.
На перона на заминаващите за полската столица Варшава влакове четирима души от едно семейство са вплетени в последна отчаяна прегръдка.
Две деца и една възрастна жена се качват на влака, но млада жена със сребристо палто остава сама. Със сълзи на очи тя влачи куфара си до края на перона, после спира , за да погледне бавно отдалечаващите се вагони.
Няколко часа по-късно тя се нарежда на опашка от десетки хора, които се насочват към влака за Лвов, като минават през врата с надпис „Влизането забранено“.
Във влака, който тръгва през нощта към украинската граница, контрольорите минават от купе на купе, за да проверят паспортите.
Докато влакът е спрял, младо момиче се смее на глас, тича из вагона, следвана от момче, което снима с таблет. Смехът оглася тяхното купе, докато гледат видеоклип.
Близо полунощ е и нощният комендантски час отдавна е в сила, когато влакът накрая спира под стъкления купол на гарата в Лвов.
Хората се обличат, приготвят се да излязат на студа, после мъкнат безкрайни чанти по коридора, бързат да излязат.
Една млада майка – Уляна, се нарежда на опашка пред вратата с малката си дъщеря, за да се върне в Житомир – град, намиращ се по на изток.
„В Полша беше много добре, но искам да се върна къщи“, каза тя.
(БТА) (Алексей Маргоевски)
