На 3 февруари православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Според българските вярвания днес е зимния Симеоновден. Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките.
По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци.
Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.
Имен ден празнуват всички, които носят имената: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка и Моника.
