На 7 декември почитаме паметта на Свети Амвросий, епископ Медиолански и на Света Филотея Търновска.
Свети Амвросий Медиолански e eдин от четирите велики латински отци на Църквата, почитан като светец и от Православната и от Римокатолическата църква.
Роден е около 340 г. в гр.Тревир в римско християнско семейство. Неговият брат Сатирий и сестра му Марцелина също са канонизирани за светци.
След смъртта на баща му 352 г. семейството се преселва в Рим, където Амвросий получава много добро образование. През 370 г. и започва работа като юрист в префектурата на Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а впоследствие и като съветник на префекта на Италия – Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.
През 373 г. Амвросий заема длъжност префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано). По време наместничеството на Амвросий, Медиолан е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. тези разпри стават пречка за избирането на нов епископ, доколкото всяка страна искала да види на тази длъжност свой представител.
Като компромисна е предложена кандидатурата на Амвросий, който се ползва с уважение сред съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен, опитва да се откаже, но дава съгласието си, след като зад неговата кандидатура застава и император Валентиниан I. Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за свещеник и епископ, като преминава за 7 дни през всички степени на църковната йерархия.
Като епископ на Милано води усилена борба с арианската ерес и отстоява чистотата на християнството. Води добродетелен и аскетичен начин на живот. Под неговото ръководство в Милано са построени две базилики — Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес църква „Свети Назарий“) и е основан мъжки манастир. Амвросий умира на 4 април 397 г.
Автор е на множество богословски трудове. Сред творбите му са „Светият Дух“, “За таинството на въплъщението Господне“, коментари върху Стария и Новия Завет, химни, откъси от негови проповеди и др.
Почитан е като светец Православната, Римокатолическата, Англиканската и Лутеранската църкви.
Преподобна Филотея
се родила във византийския град Поливот (Южна Тракия) през XII век. Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала вече пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено. Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова всред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.
За тази й ревност и любов Бог й дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по нейните молитви.
От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидела своята смърт и се представила на 7 декември (годината на смъртта е неизвестна). Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.
Те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго ги взели сърбите, а от сърбите – румънците. Сега те се намират в гр. Арджеш.
