23.02.2024
Без категория България

Кой е Алексей Петров?

Алексей Петров е роден през 1962 г. в тетевенското село Градешница (днес Градежница), тогава Ловешки окръг. Произхожда от бедно селско семейство.

Баща му работил като извозвач на дървен материал в ТКЗС в Тетевен. Той се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие работи като секач в СССР – Коми. „Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт“, е записано в една секретна справка на МВР.

Майката му работи като пастирка на добитък в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна.

Алексей Петров е първородното им дете. Той има по-малки брат Огнян и сестра Теменужка.

За месторабота в досието му е записано „Командир на отделение в специализиран оперативен милиционерски батальон“.

Членува в ДКМС от 1976 г., а в БКП от 1988 г. На 25-годишна възраст е привлечен за щатен служител в Шесто управление на ДС, направление „Терор”. Датата е 3 януари 1987 г.

В характеристиката му пише:

„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения”, МВР, 1982 г.

„Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи”, МВР, 1990 г.

В справката се посочва и че Петров е получил подготовката си в Средното милиционерско училище „Ф. Е. Дзержински” в Пазарджик:

„Профилиран е в състава на щурмовите групи в Специализирания оперативен милиционерски батальон. Има отлични резултати по физическа, огнева и политическа подготовка. Със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето“.

 

Алексей Петров е основател на „Аполо и Болкан“

Едната от силовите застрахователни компании през 90-те години на ХХ век, на която е член на борда до 2000 г., както и на дружеството „Спартак“. Той е бивша барета и бизнесмен, издигнал се до съветник на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Петко Сертов (2008-2009). Доцент, преподавател в УНСС. Президент на българската и балканската федерация по карате.

До 1998 г. участва във фирма „Будоинвест“ ООД заедно с Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата. Бил е експерт към Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

През август 2002 г. срещу него е извършен неуспешен атентат край басейна „Спартак“.

През декември 2006 г. участва като посредник в тайна среща между тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков и известните като братя Галеви Пламен Галев и Ангел Христов на басейна „Спартак“, които по това време са следени за контрабанда и трафик на наркотици и производство на амфетамини. Алексей Петров е бивш взводен командир на братя Галеви след постъпването им в Специализирания отряд за борба с тероризма малко преди падането на комунизма.

За тази тайна среща се разбира две години по-късно от показанията на бившия директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност ген. Ваньо Танов пред Парламентарната комисия за вътрешен ред и национална сигурност. Разкритията довеждат до оставката на Румен Петков, който осветява Петров като дългогодишен секретен сътрудник на Национална служба „Сигурност“, а братя Галеви са принудени да избягат в чужбина след започналото разследване срещу тях.

Алексей Петров се свързва с в. „Галерия“, който започва да излиза през 2009 г. Отрича да е скрит собственик, но по-късно, през 2012 г. основателят на вестника и негов първоначален съдружник в него журналистката Зоя Димитрова заявява пред съда, че „Галерия“ е стартирал с пари, осигурени от близката до Алексей Петров „Лев корпорация“.

На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан и обвинен за лидер на престъпната група „Октопод“, занимавала се с рекет и изнудване. През 2014 г. Специализираният съд прекратява разследването, тъй като, прокуратурата не успява да събере необходимите доказателства по направените обвинения.

През юли 2011 г. група граждански сдружения и Инициативен комитет „Единение и екипност“ издигат кандидатурата на Алексей Петров за кандидат президент на предстоящите същата есен президентски избори.

Той е член на Управителния съвет на Националния осигурителен институт (2009) и кандидат за президент през 2011 г.

 

При баретите

През 1981 г. завършва СМУ в Пазарджик с общ успех отличен 5.71 и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана“, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. Заповедта за назначаването като старшина от Народната милиция носи датата 13 август 1981 г.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства в Висшия икономически институт (ВИИ) „Крал Маркс“ (днес УНСС) Желанието му е да продължи образованието си задочно обучение в търговския факултет на ВИИ, специалност икономика и организация на вътрешната търговия.

В служебната му характеристика от този период е отбелязано, че „като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата.“ Неколкократно му е присъждано званието „Образцов служител“.

В документ със заглавие „Преценка за комсомолската работа на Петров“ е отбелязано, че той се „проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител“. Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.

В началото на службата си в поделението е профилиран в състава на щурмовите групи. Постепенно се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон и един от служителите с изявени лидерски качества. В предложение относно: „Повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР“, за Алексей Петров е посочено:

„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения.

Многократно е определян за „Образцов служител“ в ротата, където служи. В момента е един от най-добре подготвените служители в страната по джудо и карате. Има завоювано звание „инструктор“, а на състезания, организирани от районния комитет на ДКМС при МВР зае първо място. През 1982 г. е избран за комсомолски групов отговорник. Има завоюван авторитет между колегите си в поделението.“

През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ – МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с девойка, произхождаща от работническо семейство, която работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки. След подробно проучване на момичето, определено в документите като „скромна и трудолюбива девойка“ и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени.

 

Откроява се като лидер и каратист №1

Документите от кадровото дело на Алексей Петров разкриват, че в средата на 80-те години Алексей Петров вече се откроява от останалите барети и се налага като лидер и човек със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето. В една справка за служебната дейност на Алексей Петров от този период е посочено:

„Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се правя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карете е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на поделението.“

 

Сландал след употреба на алкохол

Въпреки че е определен като дисциплиниран служител, в кадровото му дело не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано през 1985 г. Тогава след употреба на алкохол той участва в скандал, който за малко не прераства във физическа разправа. От секретна справка се разбира, че става въпрос е замесен в инцидент с шофьори от стопанско предприятие „Таксиметрови превози“.

Алексей Петров е наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие“. Впоследствие то е било отменено, тъй като според началниците на баретата то е изиграло възпитателна роля.

 

В Шесто управление на ДС

След бомбените атентати, извършени в България през 1984-1985 г., предизвикани от наредената от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП политика за насилствено преименуване на българските турци, в Шесто управление на ДС е създадено направление „Т“ (Терор), към чиято структура е присъединен и Специализирания милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС.

Със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник инструктор към Шесто управление. Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление „Терор“ в Шесто управление на ДС.

Макар в кадровото дело на баретата няма описания на операциите, в които той е участвал, батальонът като цяло е използван по време на „възродителния процес“. През 1987 г. Петров е награден със значка „Отличник на МВР“ и както многократно е отбелязано в документите заради професионалните му качества многократно е бил използван при специални операции.

 

Член на БКП

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. В една „Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник инструктор“ се казва, че „като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация.“

Политическите промени в България през 1989 г. не повлияват на възходящата кариера на Петров от отряда на баретите. Със заповед от 2 ноември 1990 г. той получава офицерско звание – старши лейтенант, направление ДС.

Преди това той е подложен на психологическо изследване в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. В него се казва:

„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.

Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.

Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-значими проблеми.

Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер І група в под. 72620-МВР.“

 

Разочарование от системата

През ноември 1990 г., когато общественото доверието към МВР и към Държавна сигурност е изключително ниско на Алексей Петров е предложено да оглави един от отрядите в антитерористичното поделение. По това време в поделението вече съществува известно напрежение и несигурност в служителите, породена от променената политическа обстановка в страна и от необходимостта от преформулиране на задачите на отряда.

Алексей Петров пише до началника на рапорт да се проведе конкурс за длъжността. В него посочва:

„Разбирам обречеността на системата на МВР на принципите на единоначалието и специфичността им на приложение при нас, но от позиция на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страна и социално-психологическия климат в поделението, намирам подобен подход в този преломен за държавата ни момент за нормален, още повече когато лично ме касае.“

На 3 декември 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема Алексей Петров да им бъде командир като отхвърля наличието на други кандидатури.

Деполитизацията на силовите ведомства, приета със споразумението между опозицията и БКП на Кръглата маса, налага хиляди служители в системата на МВР, които дотогава са се кълнели във вярност към БКП, да положат клетва за служба на демократичното общество. Алексей Павлов също я полага през октомври 1991 г.

 

Напускане на МВР

През есента на 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров след употреба на алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. „Я. Сандански“ (днес „Вардар“) и бул. „Стамболийски“. Той тропал на прозорците на будката, в която се намирала жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания. Инцидентът е регистриран в Трето РПУ.

Това е районът, в който Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. „Яне Сандански“.

Алексей Петров сам избира да напусне МВР. Той подава рапорт за напускане на системата по собствено желание като началник група 03 в сектор „Специални операции“ при Специализирания отряд за борба с тероризма. Със заповед на министър на вътрешните работи Йордан Соколов от 5 май 1992 г. Алексей Петров е освободен от МВР считано от 1 май 1992 г.

Related posts

Бомбените заплахи стигнаха и до Пловдив

admin

Задържаха служител на ДАНС с подкуп срещу „смачкване на преписки“

Дани Тренчева

Облачно и мъгливо, температурите до 15 градуса

admin

ПРБ: Закриването на спецправосъдието ще върне остарял модел за борба с корупцията и организираната престъпност

1941 фиша и 480 акта са съставени от МВР само за ден

admin

Никола Минчев разкри ще предложи ли ПП правителство на малцинството

admin

Leave a Comment