23.02.2024
България

Добросъвестен, с имущество и с трудов договор: кой ще може да обяви личен фалит

България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма възможност физическо лице да обяви несъстоятелност. Темата е била повдигана многократно през последните години, писани са и конкретни законопроекти – първо от БСП още през 2013 г., а след това предложения имаше от Мая Манолова, ВМРО, АБВ, „България на гражданите“ и ГЕРБ и „Обединени патриоти“ през 2017 г. Нито един от тях обаче не събра необходимата подкрепа в Народното събрание – както заради липса на съгласие на политическо ниво, така и заради факта, че за приемането на такъв законорпоект е нужна сериозна юридическа експертиза.

В момента на масата за обсъждане е поставен нов законопроект, този път написан от екипите на двама служебни министри – на правосъдния Крум Зарков и на иновациите и растежа Александър Пулев. Общественото обсъждане по него приключва след броени дни и предстои да бъде внесен в новото Народно събрание, а призивите на служебния кабинет са за максимално бързо обсъждане и приемане.

Освен грижата за гражданите в несъстоятелност, за бързането има и друга причина – законопроектът е включен в Плана за възстановяване и устойчивост със срок за изпълнение до 30 септември 2022 г. На практика срокът е изтекъл, но проектът е част от други близо 20 законопроекта, които България е поела ангажимент да приеме до края на годината, за да получи планираните за 2023 г. над 1.4 млрд. лв. по плана – най-сериозното по размер финансиране от години, предназначено за реформи в различни области. Дали рискът от загуба на финансова помощ този път ще обедини политическите формации в парламента, предстои да се види.

Експерти и юристи, които „Дневник“ потърси за коментар по темата, също не са единодушни в оценките си – нужно ли е изобщо да има възможност за обявяване на личен фалит, колко души биха се възползвали от това и най-вече какви – дали добросъвестни платци, които имат нужда от втори шанс, или това ще е стимул за недобросъвестни, които ще намерят законова възможност да се измъкнат от дълговете си.

Те задават и въпроси, които „Дневник“ отправи към министъра на правосъдието Крум Зарков. Какво отговори министър Зарков на въпросите на експерти и юристи по законопроекта за личния фалит четете тук.

Може ли всеки с дългове да обяви личен фалит? 

Краткият отговор на въпроса е „не“.

Ако кредитополучател, когото условно ще наречем Георги, дължи повече от 10 минимални работни заплати (над 7100 лв.) и не може да ги върне повече от половин година, ще има право да подаде молба, с която да обяви личния си фалит. Георги обаче трябва да има достатъчно средства, за да плати разноските по делото, а освен това трябва да бъде и добросъвестен – да е плащал редовно вноските по кредита си до настъпване на извънредно събитие или обстоятелство в живота му, което го е затруднило финансово (здравословни или семейни проблеми, временна или по-продължителна нетрудоспособност и т.н.).


Освен това той трябва да е работил на трудов договор в последната една година или да докаже, че активно е търсил работа. По време на делото ще бъде назначен синдик, който ще осребри имуществото на Георги.


Длъжникът ще трябва да плати и разноските за синдика, който получава възнаграждение от по една минимална работна заплата (в момента тя е 710 лв.) при извършване на всяко от няколко задължителни действия за откриване на производство по несъстоятелност – съставяне списък на приетите вземания; извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността; изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника; изготвяне на сметка за разпределение. До тук това са 2840 лв. или 4 минимални работни заплати.

Освен това Георги е длъжен да плати и 5% от стойността на осребреното имущество и допълнително годишно възнаграждение в размер на още една минимална работна заплата. Ако например Георги има задължения в размер на 7810 лв. (11 минимални работни заплати), преди да обяви личния си фалит, той ще трябва да плати на синдика възнаграждение в размер на 3940, 50 лв. Ще трябва да погаси и поне част от задълженията си към кредиторите. Делото ще трае до 3 години като Георги ще бъде задължен да погаси поне част от задълженията си към кредиторите си по определен план за следващите 10 години.

Това, накратко, предвижда новият законопроект, предложен от Министерството на правосъдието.

На практика всеки, който е задлъжнял с повече от 10 минимални работни заплати и не може да ги върне повече от шест месеца, има право да задейства производство по несъстоятелност.

Предлага се да има производство, което води до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност физически лица. Производството ще трябва да приключва в срок до 3 години. То ще бъде доброволно за физическите лица и ще се образува по искане на длъжника, като се движи от желанието на длъжника и кредиторите да постигнат съгласие по плащанията. 

Длъжникът може да поиска такова производство по своя преценка – това ще бъде право, а не задължение при липса на възможност да се издължи. Когато съдът установи, че длъжникът е неплатежоспособен и няма имущество, производство не се образува, а директно се обявява неплатежоспособност. Предвижда се обаче и друга възможност  10-годишен срок, в който длъжникът да предложи изпълнение и плащане на своите кредитори, както и да поиска производство, ако придобие секвестируемо имущество.

Въвеждат се и категории – добросъвестни и недобросъвестни длъжници. За добросъвестен ще се смята длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. Обратното – за недобросъвестен ще се смята този, който в последната година не е упражнявал трудова дейност и не е търсил активно работа.

В производството имат право да участват всички кредитори на длъжника, ако те са повече от един.

Производството не се образува и е безпредметно, когато длъжникът не разполага с имущество, което е достатъчно да покрие поне частично задълженията.

 

Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу длъжника не може да бъде насочвано изпълнение. При производството съдът определя размер на издръжка, която да служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му като размерът е не по-малък от една минимална работна заплата. Производството започва по инициатива на длъжника, но той дължи такса, която обаче ще е съобразена със състоянието му като разноските за откриване на производство ще са в размер на 20 лв.

За да бъдат погасени задълженията на доказано добросъвестен длъжник, законопроектът предвижда няколко условия. След изтичане на 3-годишния срок могат да се погасят задълженията за удовлетворяване на вземанията в одобрен от съда списък на приетите вземания. Освен това е предвидено срокът да започне да тече от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника.

Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е платил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. За да се гарантира балансът между правата на длъжника и на кредитора, законопроектът предвижда по-дълъг срок за погасяване на задълженията – 10 години.

Предвидени са и пет вида задължения, които не се погасяват с изтичането на 3-годишния срок – вземания, обезпечени с ипотека, вземания за глоби и имуществени санкции, вземания за непозволено увреждане, за издръжка, както и такива, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали непокрити. 

Предлага се тромава процедура, без последици за длъжника

„Виждам длъжниците всеки ден – те правят всичко възможно никой да не ги хване, работят само на черно, минават в сивия сектор. Смятам, че би трябвало да бъде изплатена поне главницата, а да се опрощават лихвите, защото сега, на практика с този законопроект ние казваме на длъжниците – имате право да не си плащате дълговете. Трябва да има и последствия за длъжника“, коментира пред „Дневник“ адвокат Юлия Николова.

Тя отбелязва и друг детайл в законопроекта – с него много лица са ограничени да използват подобна възможност като например упражняващите свободни професии, занаятчиите и земеделските производители, които няма да могат да инициират подобна процедура. Така предложението за промени в закона остава само за хора, които работят с трудов договор.

„Самата идея на законодателя е много добра – да има личен фалит и някаква процедура, с която да се изчистят задълженията. Има нужда този проблем да се уреди по някакъв начин, но се притеснявам, че се предлага тежка и тромава процедура като за големите търговски дружества. Очаквах нещо доста по-работещо. Много е важно да бъде намерен някакъв баланс между интереса на длъжника и кредитора. За мен това няма да бъде работеща процедура, защото голяма част от длъжниците нямат никакви средства“, коментира още Николова.

 

 

„Тази тежка процедура, която ще се води от съда, предвижда да се свиква събрание на кредиторите, назначава се синдик, който осребрява имуществата, има възможност за план за оздравяване. Освен това на практика тази процедура може да се предизвика само от длъжника, но не и от кредитора, и тя ще се води само ако той има достатъчно пари за разноски по процедурата – за държавна такса, за синдика, който взема около 4-5 минимални работни заплати и 5% от сумата при продажбата на имуществото“, посочи Николова.

„Какъв интерес ще има кредиторът да доказва, че длъжникът е недобросъвестен, при положение че интересът ще бъде насочен по-скоро към това да бъде добросъвестен, за да може да погаси поне част от задълженията си“, допълва въпросите юристът.

„В момента е въведена абсолютна давност, 10-годишна, при която няма значение дали си добросъвестен, чакаш годините да минат, живееш на черно, минава времето и се оказва, че е по-лесно човек да мине по тази процедура, вместо да мине през личен фалит“, добави още тя. 

„Има и злоупотреби, колекторски фирми също злоупотребяват, фирми за бързи кредити също. В българското съзнание кредиторът е лош, а длъжникът е добър. Нужно е да се намери баланс“, подчерта Николова пред „Дневник“.

Колектори: Длъжниците ще минат в сивия сектор

„Сегашният законопроект определено е извървял еволюция, доста по-обмислен и всеобхватен е. Разбира се, има области за подобрение. Мисля, че спокойно след общественото обсъждане и обратната връзка от всички заинтересовани страни, законът може да придобие съвсем добър и практичен вид. Но определено е най-добрата версия на закон за физически фалит, който сме виждали до момента“, коментира пред „Дневник“ Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията за управление на вземанията в България.

Тя посочи, че асоциацията ще препоръча да има доста по-детайлна дефиниция на това кой е добросъвестен платец, защото този закон би следвало да се ползва при крайна необходимост от хора, които наистина са в затруднение и нямат друг шанс.

„Освен това размерът дължима сума в момента е сложена на 10 минимални работни заплати, което е малко над 7 хил. лв. Това означава, че е за хората с доходи от 10-12 хил. лв. годишно в големите градове. Не виждаме логиката да могат да фалират хора при дълг от 7 хил. лв. Тази сума би трябвало да е съобразена с конкретния доход, например дължимото да надхвърля годишния доход на човека или друг реален измерител както е в законите на другите страни. Сега, при тази галопираща инфлация, която и работодателите се опитват да я догонят, тази сума много скоро ще стане много ниска и не е релевантна летва“, добави още Миткова.

Според нея друг тревожен елемент в законопроекта е липсата на каквито и да е последици.

„Неслучайно в останалата част на света, където съществува такъв тип законодателство, този фалит се нарича гражданска смърт, защото наистина това трябва да е последен изход на човека, който е крайно затруднен, да посегне към този инструмент. Защо? Защото ти на практика ставаш една персона нон грата, не можеш да боравиш с никакви банкови сметки, с никакви финансови инструменти, не можеш да заемаш държавни постове, не можеш да си управител на компания и така ред други неприятни последици, включително, че името ти ще съществува в специален регистър в рамките на 3, 5 до 10 години след обявяването на фалита“, обясни председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

„Нашият законодател любезно някак си е прескочил точно тази част. Поне не успяхме да прочетем с колегите в този регистър името ти излиза ли, фигурираш ли някъде, има ли някъде следа поне за определен период. Разбира се, това не бива да е клеймо за цял живот, но кредиторите и всички заинтересовани страни следва да са запознати, че при теб се е случил такъв обрат. Това, според нас, трябва да се допълни“, смятат още колекторите.

Според Миткова, другото, което трябва да присъства в законопроекта и съществува в законодателството на други европейски държави, е определянето на минимален праг от задълженията, които лицето следва да изплати на своите кредитори, за да може да излезе от процедурата по несъстоятелност.

„Обикновено това са 30%, т.е. длъжникът трябва все пак да положи някакви усилия, да плати поне нещо, за да излезе. А в този проект не е предвидена никаква такава възможност. Разбира се, и в другите законодателства има опция, ако кредиторите преценят, че наистина лицето е в крайно неблагоприятна ситуация, да опростят дълговете, но все пак добре е да съществува този ангажимент от страна на длъжника“, добави Миткова.

„Нашето най-голямо притеснение, че от такъв потенциален закон могат да се възползват недобросъвестни – хората, които работят в сивия сектор, които крият своите доходи“, подчерта още тя.

„При нас съществува така наречената несеквестируемост. Това значи, че кредиторът не може да посегне на единственото жилище, освен ако не е ипотекирано, на минималния доход, основните вещи – легло, печка, домакински пособия, суми за децата в семейството. Тази защита съществува и аз не мога да се съглася, че хората са нямали друг вариант и затова се крият в сивия сектор, това просто е по-удобно. Няма кредитор, който да е отказал да сключи споразумение за разсрочване на дългове“, посочи Миткова. 

Няма кредитор, който да откаже да разсрочи дълговете

Тя даде пример с длъжници с 22 задължения към различни кредитори като по думите й, в случая вината не може да бъде хвърляна само върху кредитора.

„Ние сме ги пакетирали и сме направили план, който е съобразен със сегашните им възможности да плащат и спираме лихвите. Задачата на кредиторите наистина е да предложат решение, с което да се стигне до поне частично плащане на дълга, до някакво разрешение. Кредиторът няма интерес да прави някакви безуспешни усилия, срещу които няма резултат. Но тук е много естествено човек, като има дълг, да се скрие“, коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

Тя е категорична, че никой кредитор не е отказал да разсрочи дълговете на хора, които са отишли да обявят, че имат затруднения било заради временна нетрудоспособност, болест или останали без работа, което, според нея, при това ниско ниво на безработица е твърде невероятен сценарий, но може да се случи.

„И другото нещо, което също никъде по света го няма и не виждаме в този проект да е отразено, е въведената абсолютна давност, което означава, че след 10 години кредиторът губи възможност да си събере вземанията. Тук законодателят не е помислил какво се случва. Най-логичното е, когато приемем закона за физическия фалит, абсолютната давност, която беше пъхната в Закона за задълженията и договорите, просто да отпадне“, смята още тя.

„Аз самата познавам много хора, предполагам и вие, които са осигурени на минимална заплата. Всъщност взимат 3-4 пъти повече. И извън София това е по-скоро правило. Нашият законодател с всякакви мерки опитва да избели сектора, но не знам кога ще се случи това. И тук е притеснението ни, че тези 10 минимални заплати са доста ниска летва. В редица европейски страни границата е, например, един път и половина спрямо годишния доход на длъжника. Защото един човек на минимална заплата и един човек с 2500 лв. заплата трябва да бъдат третирани по различен начин“, обясни Миткова в отговор на въпрос защо се опасява, че от проекта в този вид ще може да се възползва сивият сектор.

„Над половин милион клиенти обслужваме, а хората, на които правим пълно опрощаване, защото са наистина в невъзможност – поради смърт в семейството или много тежко заболяване и т.н. – те се броят на пръстите на едната ми ръка на годишна база“, посочи Миткова.

По думите й, при представянето на предходни проекти е имало популистки изказвания, че те ще обхванат 500-600 хил. българи, но това, според нея е много апокалиптична картина, според която всеки четвърти работещ в България трябва да е в някакво крайно затруднено материално положение и трябва да се постави пред фалит.

„Това, според мен, не кореспондира с реалността, но сама разбирате, нали популизмът печели точки. Необходимо е това законодателство да бъде разумно, балансирано, защото, ако е направено повече с уклон към длъжниците, това би ударило финансовия сектор. Дори в Германия хората, които фалират годишно, са от порядъка на 100-200 човека при 80 млн. население, така че ние тук не очакваме вълна от такива“, добави още председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

Как фалират хората по света?

„Древен прототип на правилата за действия срещу неплатежоспособния длъжник можем да открием още в Шумерската цивилизация. Норми за несъстоятелността се намират и в римското право, в това на Древна Гърция и на Древен Египет, както и в законовата уредба на отделни държави на Средновековна Европа. Един от най-старите писани актове „Статутът за банкрута“ е приет от Парламента на Англия още през 1542 г.“ С тази историческа справка започва обемен доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Тя дава насока и за моделите на личен фалит, познати в Европа.

„Първият е англосаксонският и при него процедурите са максимално бързи и опростени, с цел кредитополучателят да влезе максимално бързо отново в икономическия живот на обществото и съответно да плаща данъци. Два месеца са приемлив срок за приключване на една такава процедура по фалит. Разбира се има и последствия, свързани с невъзможност на взимане на нови кредити за определен период или купуване на стоки на изплащане, но ако работиш, няма да ти взимат всички заработени пари“, обобщава кредитният консултант Васил Кендов в публикация по темата за личния фалит.

Вторият законодателен подход е европейският (континентален), в който е заложен 10-годишен период, в който кредиторите си търсят парите, но за сметка на това кредитополучателят се ползва от всички придобивки на социалната система – помощи за безработица, здравни, социално жилище и др.

„У нас няма модел, защото няма такъв закон. Ние сме взели най-непрактичното от двата модела. От една страна дължиш за срок от 10 години, от друга не можеш да разчиташ на социални придобивки. Единствените избори са свързани със сивата икономика или заминаване за чужбина“, коментира още кредитният консултант.

Според него най важно е да бъде създаден модел, в който длъжниците не напускат България и не влизат в сивата икономика. „Предвид слабата социална политика, които имаме, не виждам начин един работещ човек да издържи на социални помощи 10 години и да се развие в някаква насока. Затова англосаксонският модел е за предпочитане! Ние просто нямаме финансовата възможност да приложим другият“, коментира Кендов.

В САЩ несъстоятелността също се обявява от съда. Длъжникът може да се освободи от необезпечени задължения, ако предостави на кредитора цялото си движимо и недвижимо имущество – всичко. В САЩ банките са против тези закони. Против са и изрядните, добре устроени кредитополучатели. Това е така, защото крайната цена от опрощаване на задължения от неплатежоспособните се плаща от останалите потребители. Това се отразявало на цената на кредитирането и по-високи лихви, посочва адвокат Росен Димитров в публикация по темата.

В Германия, за да бъде освободен длъжник например, той трябва да споделя доходите си с кредитори в продължение на шест години. Там, както и в други места – Великобритания, процесът по фалит на длъжника се управлява от агенции, съдилища, комисии и юристи, както и при надзор върху длъжника.

Източник: Дневник.бг

Related posts

Прокурори от ВСС с второ предложение за отстраняване на Гешев

admin

Работодателите у нас могат да подпомогнат 200 000 украински бежанци

Дани Тренчева

Президентът поздрави българските дипломати

admin

Бабинден е – отбелязваме Деня на родилната помощ

Дани Тренчева

Кметът на Пловдив подава оставка като член на ГЕРБ

admin

Нинова: Засега мобилните оператори не могат да вдигат цените

Дани Тренчева

Leave a Comment