В началото на месец октомври от община Благоевград съобщиха, че страницата на институцията в социалната мрежа Facebook е „хакната“ и служителите нямат достъп до нея.
Няколко дни по-късно, директор на дирекция „Култура, спорт и туризъм“ Силвия Домозетска обяви в личния си профил, че община Благоевград си е върнала контрола над стара страница на институцията, от която хората да се информират за дейността и. Бе публикуван и линк към нея, а от датата на обявлението на Домозетска – 12 октомври, официално започна публикуването на новини и актуална информация в тази страница.
Около седмица и половина по-късно, социалната мрежа бе “взривена” от множество оплаквания на граждани, че са блокирани на страницата на община Благоевград, след като си позволили да коментират в нея действията на кмета и администрацията му. Сред блокираните се оказа и Калоян Ханджийски, който е общински съветник в града. По време на редовната сесия на ОбС-Благоевград на 25.10.2022 год. Ханджийски постави безпрецедентния казус пред своите колеги и зададе въпрос към кмета Илко Стоянов. Въпросът бе защо над 30 граждани на Благоевград, известни с активната си гражданска позиция, позволяващи си да критикуват кмета, в това число и самият Ханджийски бяха блокирани от новата страница на община Благоевград, с което им бе отнето правото свободно да изказват мнението си.
Видимо поизнервен, кметът Стоянов се държа арогантно, с което напомни малко за един негов предшественик, но имаше едва доловима прилика, защото предшественикът успяваше ловко да се измъква от подобни ситуации, а за разлика от него, настоящият градоначалник се оплете като “пате в калчища” в безпочвени твърдения, шикалкавене и откровено преиначаване на обективната истина. А, тя, обективната истина би трябвало да е водеща за един юрист, какъвто е Илко Стоянов.
В противовес с истината, той заяви, че страницата на община Благоевград била хакната и нямали достъп служителите му до нея, удобно пропускайки факта, че директорът на дирекция “Култура, спорт и туризъм” публично е обявила, че има нова страница, поканила е хората в нея и именно на тази страница са блокирани визираните граждани.
По-важното е, че Илко Стоянов се опита да се подиграе с интелигентността на гражданите и съветниците, заявявайки, че е възможно сами да се блокирали. Поведението и арогантността му, напълно обезцениха опитите да “замаже” грубото отношение към гражданите на Благоевград, които са лишени от правото да изказват мнение, ако то не съвпада с неговото.
И няма как, отново да не се върна на това, че преди около три години, в последния месец на управление на Атанас Камбитов се случи нещо подобно на “хакването”, за което говорим. Тогава, от името на страницата на бившия кмет се бяха изсипали едни обиди, злостни реплики, коментари и позорно отношение към граждани на Благоевград. Няколко часа по-късно, когато предизвикаха вълна от възмущение, бе обявено, че страницата му е “хакната”. Много удобно, нали? Но това мина веднъж, даже почти мина. Сега, опитът на Стоянов, да “измие резила” с поредното “хакване”, изглежда като нелеп опит за излизане от ситуацията.
Битките за свобода на словото, за свободно изразяване на мнението не са от днес, или от вчера. Още в зората на Освобождението, когато след векове чуждо владичество се ражда нова България, самозабравили се управници искат да превърнат едва проходилите съдилища в паравани на далавери и средства за заглушаване на свободното слово. Но срещат отпора на млади съдии – възрожденци и поборници за свобода, част от тях дори не завършили право, но изпълнени с идеи за свобода, справедливост и служба на народа.
Един от първите българи, поели тежката задача да раздават правосъдие и да бранят честа и достойнството на хората и държавата, е 31-годишният тогава Димитър Маринов от Лом. Макар и без юридическо образование, Маринов, наричан с уважение от съгражданите си “Даскал Митко” е изключително образован за времето си човек – ученик на Кръстьо Пишурка и Никола Първанов. Та, този човек, рискува всичко и дори влиза в затвора, само и само да защити правдата и свободата на словото. Разбира се, хората въстават и го освобождават, а той се разделя с Темида, за да се отдаде на просветна дейност.
Стажът на Димитър Маринов като съдия в новоосвободена България, когато със правораздаване се заели млади учители, писатели и революционери като Иван Вазов, Тома Кърджиев, Захари Стоянов е част от историята на изграждането на българската съдебна система, в основите на която са заложени принципите на свобода и демокрация, но и моралните ценности, опазени от народа ни през вековете. Тези първи страници от съдебната летопис на страната ни са и доказателство, че правораздаването е ефективно и облечено в доверието на народа, когато се опира на законите, но най-вече и на честта, достойнството и смелостта на хората, избрани да раздават справедливост.
Връщам се на местната тема и правя паралел с времето след освобождението, за да споделя с известна доза разочарование, че и борците за свобода на словото и демокрацията ги има и днес, но ги и има и самозабравилите се управници. Кръговрат ще кажете и може би ще бъдете прави, животът е такъв и всичко се повтаря. Мисълта ми е, че такива хора като Илко Стоянов винаги ще има, но ще има и от другите – гражданите с позиция и воля за промяна, като Даскал Митко, които оставят доста по-ярки следи след себе си, оставят ги на идните поколения и те се помнят.
В Благоевград със сигурност нещо е “хакнато”, но дали е само страницата на община Благоевград? Хакнато е доверието към институцията кмет, хакната е демокрацията, за която същия кмет твърди, че е негово верую, хакната е цялата система, хакната е връзката кмет-граждани, всичко ни е хакнато. Само дето, като ти хакнат страницата, хакерите искат някой лев и ти я връщат, ама за другите хакнати неща надежда няма, поне в следващата една година.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
