Св. Софроний Врачански бил родом от Котел, с мирско име Стойко. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпинския манастир, Великотърновско, с име Софроний – възведен епископ Врачански.
Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Свети Софроний Врачански е крупна фигура на националното Възраждане. Той е приемник и достоен продължител на родолюбивото дело на преподобни Паисий Хилендарски. Както беше споменато, св. Софроний е първият строител на новобългарския книжовен език, автор на първата оригинална новобългарска творба, съставител и издател на първата печатна новобългарска книга, първият наш възрожденец-белетрист, който твори художествена проза. Със своето значително по обем и жанрово разнообразие книжовно творчество той проправи пътя и тласна напред новобългарската литература.
Нравственият образ на свети Софроний Врачански се откроява с цялата си пленителна красота: дълбоко благочестие, природна доброта, затрогващо простодушие, кристално чиста архипастирска съвест, жертвоготовност и будно съзнание за дълг.
И над всичко – този величав и обаятелен образ в непомръкваща слава блести с нимба на светостта. Ярък лъч от великото слънце на родната святост, свети Софроний Врачански винаги ще запленява сърцата и ще буди в тях чувства на преклонение, признателност и обич!