Предвид социално – икономическата значимост на горивата, поради прякото им въздействие по отношение на цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар, в рамките на образувано антитръстово производство, Комисията извърши анализ на конкурентната среда на пазарите по веригата на реализация на автомобилните горива.
В хода на производството, Комисията идентифицира конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове, поради което фокусира проучването върху поведението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД (група Лукойл) във връзка с ограничаване на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което е от естество да ограничи вноса на горива в страната.
Комисията установи, че група Лукойл притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, която я прави господстващо предприятие на пазара на съхранение на автомобилни горива. Дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива.
Разглежданите практики представляват една обща стратегия на групата за създаване на пречки пред вноса на горива в страната и следва да се квалифицират като едно нарушение, тъй като са насочени към един и същ антиконкурентен резултат, съобщиха от КЗК.
Тези действия ограничават конкуренцията още на първото ниво по веригата на реализация на нефтопродуктите – при производството и вноса, което позволява поддържането на лидерската позиция на група Лукойл в страната на следващите нива – търговията на едро и дребно. Създаването на бариери пред вноса на горива в страната е от естество да доведе до пренасочване на търсенето към горива с местен произход, т.е. тези на Лукойл Нефтохим Бургас АД. Това намалява избора на търговците на едро и съответно се прехвърля надолу по веригата на реализация на автомобилните горива и в крайна сметка върху потребителите.
Поведението представлява злоупотреба с господство, както по националното право, така и съгласно правото на Европейския съюз, тъй като ограничавайки вноса на територия на страната, може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки.
В срок от 60 (шестдесет) дни адресатите на определението имат право да представят в Комисията писмени възражения по предявените твърдения.