Още преди края на тази седмица промените в Изборния кодекс може да се превърнат в първият съществен законопроект, одобрен от 48-ото Народно събрание. Сред поправките, прокарвани с общите усилия на ГЕРБ, ДПС и БСП, е връщането към широка употреба на хартиени бюлетини и същевременно премахването на машинното отчитане на вота – две решения, които според изборните експерти в съвкупността си носят опасност от повишаване на злоупотребите при гласуването и отчитането на вота на избирателите.
През изминалата седмица поддръжниците на новите изборни правила демонстрираха, че макар и много бавно, могат да постигат целите си и без среднощни заседания, въпреки опитите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се противопоставят и да удължават заседанията. Според неформални разговори на „Дневник“ с представители на ГЕРБ обаче търпението на оформилата се около промените коалиция може съвсем скоро да се изчерпи и темпото на прекрояването на кодекса да се забърза. Причината е, че иначе парламентът рискува да се окаже блокиран да се занимава с други теми преди Коледните празници и перспективата за разпускане през януари, ако не се състави правителство.
Все още не е известно дали пленарната зала ще потвърди без промени предложението на правната комисия за превръщане на разписките от машинното гласуване в бюлетини и ръчното им броене, което ще превърне машините в принтиращи устройства без роля при отчитането на вота. Неизвестни стоят и пред одобрението на идеята на ДПС за използване на устройства за оптично сканиране на избора.
С по-голяма степен на вероятност мнозинството ще повтори отказа да се създадат преброителни центрове, в които да се изпращат бюлетините – хартиени и от машинния вот, за да се избегне броенето на гласовете от секционните комисии (над 10 хил. на брой) и възможностите за манипулации и грешки в протоколите. Центровете се предлагат от години, но срещат категоричен отпор сред мнозинството.
Докато текат дебатите по поредния спешен ремонт на законодателството, „Дневник“ се допита до експерти и наблюдатели с въпроса кои са другите промени в Изборния кодекс, които могат да решат дългогодишните проблеми на изборния процес и да върнат доверието към гласуването.
Изборен регистър и активна регистрация
Сред първите отговори традиционно е въвеждането на активна регистрация, която да реши един от най-съществените проблеми на изборния процес в България – неактуалните избирателни списъци.
В момента базата данни за избирателните списъци идва от масивите на Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО). Тя съдържа информация за всички българи, които имат постоянен адрес в България, независимо дали живеят в страната или не.
Томов обяснява, че има различни формули, по които може да се приложи активната изборна регистрация в България – от заявка по интернет до заявка в общината, когато се плащат данъци или в пощата. Основната цел би била при активната регистрация да се посочи изборен адрес, който да важи, когато се определят секциите.
„Може да има ограничения, за да няма спекулации – да не започнат размествания на адреси заради политически претенции, но идеята е всеки да има свобода да определи къде за него е удобно да бъде регистриран“, казва Томов за предимствата на активната регистрация. Като необходимо ограничение посочва избирателите да доказват дали действително живеят на мястото, където искат да подадат гласа си.
Според изборния наблюдател Стоил Стоилов политиците отдавна са можели косвено да въведат активна регистрация, като наложат един върху друг списъците на действително гласувалите от последните няколко вота. Когато нечий глас е отчетен в поне един от тях, гласоподавателят да става част от проектоизбирателен списък за следващи избори. Списъкът пък да може да бъде допълван по заявка до определен период преди самия изборен ден, обяснява той.
Подходът с косвена форма на активна регистрация може да се приложи и за гласуващите зад граница, смята Стоилов, като припомня, че на изборите през ноември 2022 г. гласуваха рекорден брой българи зад граница. „Ако бяхме взели този списък и го бяхме направили на изборен регистър на българските граждани, които гласуват в чужбина и ги извадим от списъка, по който се гласува в България, щяхме да имаме готов избирателен списък за чужбина – да се знае кой, къде гласува. И когато наближат следващи избори, можехме да кажем на тези хора, че, ако искат да гласуват на друго място, различно от това, на което са гласували предишния път, да направят промяна“, смята Стоил Стоилов.
Човек си управлява избирателните права. Както тук сме така добри да знаем къде гласуваме, това нещо може да се организира и за чужбина
изборен експерт
През 2016 г. Народното събрание направи опит да има форма на активна регистрация, като въведе задължително гласуване и санкция: който не е гласувал без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличава от списъка за следващите избори. Това обаче беше отменено от Конституционния съд и така оттогава в Изборния кодекс стои куха разпоредба, според която гласуването е задължително, но няма никакви последствия за тези, които не гласуват.
Район „Чужбина“ – намерение без конкретика
Дефинирането на район „Чужбина“, за да може и гласуващите зад граница да имат право да гласуват с преференции за конкретни кандидат-депутати, беше един от най-шумно обсъжданите аспекти на изборните промени.
Районът беше създаден от 45-ото Народно събрание с гласовете на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се. БГ! Ние идваме!“. ГЕРБ обаче успя да отложи въвеждането му до излизането на резултатите от последното национално преброяване и така през ноември 2022 г. гласовете на живеещите в чужбина българи отново бяха преразпределени между районите в страната.
ГЕРБ, ДПС и БСП бяха първоначално решени да премахнат сегашната куха разпоредба. Впоследствие склониха да запазят район „Чужбина“, но в предложените текстове липсва конкретика. Решението е трудно, защото по закон мандатите от избирателен район са най-малко четири, така че за да получат българите в чужбина двама представители, примерно, се изисква отделна поправка в Приложение 1 на Изборния кодекс. В същото време разпределението е пропорционално и повече депутати изпращат районите, в които и населението е по-многочислено. Като се има предвид, че на последните избори гласуват по около 200 хил. души извън страната, мандатите оттам би трябвало да са повече от четири.
Според Стоил Стоилов пък възниква проблем дали българските граждани са съгласни да дадат толкова мандати „на една категория хора, които имат малко по-ограничена връзка със страната – не плащат данъци, не носят толкова последствията от своя избор“. Остава и въпросът ако се дадат мандати на район „Чужбина“, от кой от районите в страната да бъдат взети те.
Засега нагласата на народните представители е да прехвърлят решението за това на ЦИК. Избирателната комисия обаче досега избягва политически решения и се придържа към разбирането, че функцията ѝ е единствено да прилага стриктно разпоредбите на Изборния кодекс.
Промяна в изборната география
Последното национално преброяване, данните от които бяха обявени окончателно ден след изборите, показа, че за 10 години населението на страната е намаляло с 844 хил. души. Особено засегната е Северна България. Това според Стоилов дава основания да се промени „изборната география“ на България, като се окрупнят многомандатните избирателни райони и да се намалят сегашните 31.
„Основната цел на преброяването е да се определи т. нар. единна квота на представителство. Т.е. да знаем, че един депутат представлява приблизително един и същ брой хора. В зависимост от това би трябвало да се определят броя на мандатите от избирателните райони. Но вече има райони, където няма достатъчен брой население, за да бъде запълнен минималния по закон праг от четири мандата на район“, обяснява изборният експерт.
„Демографията на България вече е друга, и се оказва, че един глас вече не тежи поравно. В райони, където живеят по-малко хора, гласът тежи различно от този в София, защото се печели по-лесно“, отбелязва и политологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.
По-малко партии на избори
За Стоил Стоилов смислена промяна би била да се повиши прагът при регистрация на партиите за избори, като броят на изискваните подписи в подкрепа на формацията се увеличи от 2 500 на 5 хил. „Сега има партии, които на изборите не получават и половината гласове от изискваните подписи“, коментира Стоилов, напомняйки, че през октомври участие във вота взеха 29 партии и коалиции.
На въпроса защо политиците не предприемат такъв ход, отговаря, че „част от малките партии са присъдружни креатури на по-големи партии и обират партийните периферии“.
Администрация извън партийната прегръдка
Според експертите, с които „Дневник“ разговаря, би било смислено изборите да се „извадят от партийната прегръдка“, в която всички членове на изборната администрация – от най-ниските звена в секциите до ЦИК членовете са партийни номинации.
„По-добре би било изборът на хора в изборната администрация да бъде свързан с точно обратното – да не са свързани политически и да имат някакъв приемлив обществен имидж. Например, да има ограничение да не са подсъдни или да има някакъв образователен ценз“, казва Цветозар Томов. Дава пример с Гърция, където в изборния процес участват по правило юристи. В момента българският Изборен кодекс изисква от членовете на секционните комисии единствено да не са кандидати или роднини на кандидати, да не участват във властта, и да знаят български.
Според Стоил Стоилов предимството на професионалната изборна администрация е, че когато членовете на комисии бъдат „номенклатура на ЦИК, ще имат самочувствието да ръководят изборния процес по по-добър начин“.
Партиите обаче са тръгнали в точно обратната посока. Членовете на ЦИК сега са 15 – партийни номинации с мандат от 5 г., а с обсъжданите в момента поправки парламентът е на път да ги увеличи до 25 души, които да бъдат сменяни от всеки парламент.
Няма защо тези, които са на терена, да са арбитри
социолог и член на ЦИК
Цветозар Томов онагледява идеята си с пример около течащото Световно първенство по футбол: „Идеята, че, за да има баланс на интереси, трябва партиите да рекрутират избирателните комисии, ми изглежда сходна с идеята в един мач съдиите да бъдат от двата отбора на терена. Тази практика едва ли би била много добра. Много по-добре е съдиите да бъдат някакви неутрални хора“.
Не само какви промени, а и как се правят
Социолози и политолози пък коментират, че дори и да има нужда от промени в Изборния кодекс, те не следва да се правят по начина, по който го правят партиите в парламента.
„Партиите сами разрушават доверието в целия процес“, коментира пред „Дневник“ Геновева Петрова от агенция „Алфа Рисърч“. Според нея практиката изборни правила да се променят за отрицателно време в една или друга посока и покрай една предложена промяна да се вкарват редица други, първо, създава поредица от проблеми при самите избори и, второ, винаги оставя съмнение, че целта не е била подобряване, а служебни бонуси.
Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“ нарича това „реваншистко използване“ на изборното законодателство и също подчертава, че трябва да се излезе от порочния кръг на промени по познатата схема. „Очакването на гласоподавателите бива подсилено от изявленията на лидерите на мнение в партиите. И те започват поотделно да си говорят и чуват само собственото си ехо. Това е като цяло голям проблем на съвремието ни – всеки избира в какво да вярва, затваря се в балона и точка“, коментира пред „Дневник“ Симеонов.
