Поредната предизборна кампания е в разгара си. Кандидати за места в парламента издигнаха общо 28 партии и коалиции и два инициативни комитета.
Част от формациите имат право и на държавно финансиране под формата на медийни пакети. Размерът на тази помощ е от 5 000 до 40 000 лв. и тя се предоставя за достъп до медийна реклама. Политическите субекти сами избират къде да се рекламират. Договорите им се одобряват от Централната избирателна комисия (ЦИК), която превежда средствата директно на конкретната медия. За настоящата кампания с решение на ЦИК са определени 17 партии, 3 коалиции и 2 инициативни комитета, към които ще се разпредели общата сума от 770 хил. лв. за медийни пакети.
Средствата за реклама в медиите са основното разходно перо в кампаниите, като за парламентарните избори през ноември 2021 г. те съставляваха 70% от всички разноски на партиите. Дали формациите отново имат ресурс за реклама? Дали медиите публикуват договорите с кандидатите? Дали сумите за политическа агитация се обявяват? Дали рекламно съдържание се представя като редакционно такова? На тези и други въпроси ще потърсим отговор в традиционния за Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. В него са включени официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Кои са те може да видите в следващата графика:
Десет дни след началото на предизборната кампания публикуваме първите резултати от мониторинга с актуалност към 11-и септември, 2022 г. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 1 255 230 лв. (без ДДС).
За справка, два дни преди края на кампанията през ноември 2021 г., участниците бяха заделили за медии 1 759 585 лв. (без ДДС). Така можем да кажем, че явно за по-малко от година партиите все пак са успели да попълнят своите каси. А може би са възвърнали и доверието си в медиите у нас.
Парите за реклама на партиите в кампанията досега
Десет дни след началото на кампанията 7 формации и двата инициативни комитета не са обявили сключени договори с наблюдаваните от нас медии. От останалите политически субекти най-голяма сума са отделили ГЕРБ-СДС – 255 хил. лв. Следват ги БСП за България с 242 хил. лв. и Продължаваме Промяната с вложени 147 хил. лв. Така трите коалиции формират около 50% от всички средства, вложени до момента за медийна реклама. Прави впечатление обаче, че те са възприели различен подход при избора на медии за разпространение на посланията си. От ГЕРБ-СДС са вложили равномерно средства в трите големи телевизии у нас – БНТ, bTV и Nova, както и във вестниците 24 часа и Труд. Формацията залага и на реклама в местни вестници и различни онлайн медии. Същевременно БСП за България са инвестирали основно средства за агитация във в-к Стандарт. Продължаваме Промяната пък са заложили на онлайн и печатни медии, но нямат нито един договор с телевизия.
В следващата графика е включена подробна информация за партиите и коалициите и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 11-и септември.
Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана партия/коалиция с мишката, ще видите разпределението на нейните средства по медии:
И в тази предизборна кампания, наблюдаваме договори за безвъзмездно отразяване. Такива с телевизия Евроком са сключили от Движение на непартийните кандидати; Изправи се, България; БСП за България; Правото и Пряка демокрация. Тази практика е възприета и от ⅞ ТВ – тя е сключила един такъв договор със свързаната с нея партия Има такъв народ.
Най-предпочитаните медии в кампанията досега
Медиите с най-много приходи след първите 10 дни от кампанията са БНТ 248 хил. лв., следвана от Евроком с 246 хил. лв. и Стандарт с 200 хил. лв. Двете големи частни телевизии у нас – bTV и Nova, се нареждат на 7-мо и 8-мо място, след вестниците 24 часа и Труд и сайта Epicenter. Предстои да видим дали във втората част на кампанията тези телевизии ще станат по-предпочитани канали за разпространение на платени политически послания към избирателите. Следва да отбележим обаче, че и за тези избори медиите предлагат множество безплатни формати за отразяване на кандидатите.
Почти една трета от доставчиците на медийни услуги към този момент (12 от наблюдаваните медии) не са публикували данни за сключени договори.
Графиката по-долу представя всички медии, които към 11-и септември, 2022 г. са привлекли средства от политическите формации.
Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана медия, ще видите участниците, подписали договори за услуги с нея:
За поредна кампания наблюдаваме медии, които очевидно показват политическа реклама, а не са обявили сключени договори. Такива са например в. Арда Нюз и в. Борба.
Интересен е случаят с в. Стандарт. На сайта си той е обявил само един договор с БСП за България, а в броя си от 9-и септември, 2022 г. има четири страници с явни ПР материали с кандидати от партиите МИР, Има такъв народ, Възраждане и ДПС. Само интервюто с представителя на МИР е маркирано като публикация, свързана с кампанията.
Договорът на БСП за България с в. Стандарт пък е най-големият досега в кампанията – на стойност от 200 хил. лв. без ДДС. Въпреки че споразумението е публикувано на страницата на вестника, то включва и отразяване на предизборната агитация на столетницата в сайтове като bradva.bg, petel.bg, vihrogon.bg, uniconbg.com, vecherno.com, vijti.com, onovini.eu, silnabulgaria.eu и др. Вероятно от формацията считат, че по този начин посланията им ще достигнат до максимално широк кръг от избиратели.
Екипът ни ще продължи да следи изпълнението на разпоредбите на Изборния кодекс по отношение на финансирането на предизборната кампания и отразяването ѝ в медиите. Следващата ни публикация по тази тема ще бъде на 23-и септември, 2022 г.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
