Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност отбелязваме традиционно с официалния празник на 24 май.
На него се чества делото на двамата славянски просветители и техните ученици, в което влиза и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа – първата книжовна школа в страната, основана от княз Борис I.
Солунските братя Кирил и Методий са богослови, които през IX в. развиват мисионерска дейност и разпространяват християнството сред южни славянски – но не само – народи. Създават и глаголица – азбука, която служи като писменост на старославянски език, за да могат богослуженията да са разбираеми за вярващите. На база на тяхната работа впоследствие е създадена и кирилицата.
Историята на празника, посветен на Кирил, Методий и техните ученици, датира още от 1813 г., когато делото им е отбелязано в Шумен. През 1851 г. паметта на двамата християнски учители е почетена с празник в Пловдив, организиран от Найден Геров. През следващите години следват чествания и в Цариград, Лом, Варна, София.
От 1916 г. и въвеждането на Григорианския календар празникът се отбелязва на 24 май, въпреки че в църквата почит към Кирил и Методий традиционно се отдава на 11 май. Освен в България, празник на светите братя се отбелязва и в Северна Македония, Русия, Чехия и други славянски държави.
Тази година в София тържествено ще бъдат отбелязани и 130 години от написването на химна на Стоян Михайловски „Върви, народе възродени“, като сборен хор от софийски училища ще даде тон на песен, за да се случи най-масовото изпълнение досега. На церемония пред Националната библиотека от 11:00 ч. сборен ученически хор ще изпълни химна в цялост.
Тържества по случай 24 май ще има във всички градове в страната. Денят като официален празник е и почивен.
