На 18/ 19 февруари България отбелязва 149 г. от обесването на Васил Левски, национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО).
Васил Иванов Кунчев, останал по – известен в нашата история като Васил Левски, е роден на 6 юли 1837 година в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора.
По – късно се замонашва под името Игнатий и е ръкоположен е за йеродякон. През 1861 година се посвещава на делото и борбата за свобода на България. В свое писмо до Анастас Попхинов, Левски ще напише: „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
На 6 февруари (18 нов стил) Васил Левски е обесен край София, където сега се издига неговият паметник.
Васил Левски е признат за една от най – великите личности в родната ни история. Нека си спомним за личността и делата му с някои негови думи, останали в сърцата на българите:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Дела трябват, а не думи.“
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“
„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“
