Премахването на специализираното правосъдие не съответства на обществения интерес и на очакванията на гражданите за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност, но несъмнено би съответствало на интересите на организираната престъпност, се посочва в становище на Прокуратурата на Република България (ПРБ) относно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), внесен в 47-ото Народно събрание.
Мотивите, изложени в законопроекта, не съдържат задълбочен анализ на конкретни данни за работата на специализираните съд и прокуратура от началото на 2012 г. насам, а доколкото са налице данни, то те са избирателно „извадени“ от контекста на различни доклади или са избирателно сравнени с данни за други прокуратури.
Според вносителите борбата с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта не е ефективна и специализираните структури трябва да се премахнат. Възниква въпросът – как ще бъде реализирано това, има ли алтернатива на специализираното правосъдие и каква е тя, се посочва в становището.
Съществуването на съд и прокуратура със специализирана компетентност на територията на цялата държава, но със седалище в столицата, е доказало своята необходимост с оглед на резултатите по наказателни производства за организирана престъпност и корупционни престъпления не само на централно ниво, но и срещу органите на местна власт и местно самоуправление. Функционирането на централни структури за преследване и наказване на извършители на този вид престъпления е гаранция за безпристрастно изпълнение на служебните задължения, извън всякакви „местни обвързаности“.
Според ПРБ разрушаването на действащия в момента централизиран модел по делата за организирана престъпност ще окаже пряко влияние върху тяхната ефективност и ще възвърне отдавна изоставен модел, доказал своята непригодност. При него борбата с организираната престъпност и с корупцията ще се води там, където са сферите на влияние на настоящите и бъдещи обвиняеми или подсъдими, без да има повече географско разделяне между мястото на наказателното производство и района, в който действа организираната престъпна група и без да може да се осигури неутралност на съдиите и съдебните заседатели.
Вместо развитие на постигнатото и осигуряване на среда за утвърждаване на гражданското общество, ще бъдат удовлетворени интересите на ограничен кръг от лица, „застрашени“ от специализираното правосъдие. По този начин чрез механизмите на законодателната власт ще бъдат постигнати политически цели и ще се осъществи пряко политическо влияние върху работата на независимата съдебна власт, напомня ръководството на прокуратурата.
Прегледът на ежегодните доклади на ПРБ, достъпни в интернет, и в частност на доклада на Специализираната прокуратура (СП), показва, че с всяка година резултатите на СП се подобряват и като статистика, и като качество на работа. Тази прокуратура заема вече ключово място в процеса на борбата с организираната престъпност, корупцията и тероризма, и съгласно показателите за дейността й се определя като най-ефективната структура за наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж. Постигнатото от Специализираната прокуратура е несъизмеримо с постиженията на териториалните прокуратури с обща компетентност по посочените направления, което доказва ползата от специализацията и компетентността на национално ниво.
В мотивите за изменение и допълнение на ЗСВ не следва да бъде коментирано какви присъди (оправдателни или осъдителни) постановява съдът, какви правни квалификации приема и какви конкретни наказания налага, тъй като това е недопустима намеса в работата на правораздавателните органи. Осъдителните присъди не могат да са самоцел, а тежестта на налаганите наказания не е мерило за ефективност, се отбелязва в становището на ПРБ.
Приемането на предложенията за закриване на специализираните структури би накърнило сериозно интересите на българската държава и предвид международното признание за ефективността на специализираните съдилища и прокуратури.
Законопроектът предвижда сериозни последици и за магистратите, тъй като ще бъдат засегнати правата им и един от конституционно гарантираните принципи – принципът на несменяемостта, който е пряко свързан с принципа на независимостта и с правната сигурност.
Предвидената процедура за преназначаване несъмнено ще доведе до преместване на част от магистратите без тяхното съгласие. Макар в проекта да е предвидено преназначаването в друг равен по степен орган на съдебната власт, правата на магистратите няма да бъдат гарантирани в еднаква степен, защото няма да може всички да бъдат преназначени съобразно желанията им. Магистратите ще бъдат подложени на подбор, непознат до настоящия момент в условията на правовата ни държава. Предвиденият подход за преназначаване ще се отрази отрицателно не само на магистратите от специализираните структури, но и на всички други магистрати, като ще има „превантивен“ ефект върху работата им в бъдеще, се посочва в становището.
Според ПРБ проведеното обществено обсъждане и съгласуване на законопроекта в прекалено кратък срок е в нарушение на Закона за нормативните актове. Общественият интерес с оглед важността на промените изисква задълбочен анализ, ангажираност на всички компетентни органи в публичен дебат и сериозно проучване на възможните последици.
