Политологът Евгений Дайнов отговори на блицанкета на „Дневник“ за политическата ситуация – очертаващи се избори две в едно за парламент и президент, обществени очаквания за партия на служебния министър на икономиката Кирил Петков, но липса на време, и липса на кандидати за президент, издигнати от партиите.
Как оценявате потенциала на проект около служебния министър на икономиката Кирил Петков, за какъвто вече се говори?
– Потенциалът е сериозен и това обуславя интереса към проект, който още никой не е анонсирал.
Очевидно е, че след като българите решиха, че повече не искат да бъдат управлявани от хора с външния вид на мутри от 90-те години, виждат себе си в политици, които изглеждат като приветливи, интелигентни и постигащи резултати гости от 21-ви век. Кирил Петков е в момента огледалото, в което огромно количество българи искат да се огледат. Това обяснява размера на „култа към личността“ му, който набира сила в момента и особено – извън големите градове. По такива места такова нещо не е имало от времето на появата на Симеон Сакс-Кобург-и-Гота.
Сега ли е моментът за негов проект? Ако не се опита на тези предсрочни избори – няма ли да премине най-силният му момент?
– Едва ли може да се заяви на идващите избори, тъй като няма да му стигне времето и цялата работа ще изглежда прибързана и припряна – което не приляга на образа, който хората си изградиха за него. Освен това Петков ясно заяви, че докато работи като служебен министър няма да действа партийно. Удачният момент би бил на следващи избори, особено ако са (както се очаква) и те предсрочни.
Кои избиратели би привлякъл Петков? И това как би повлияло на другите политически играчи?
– Петков би привлякъл онези избиратели, прилични хора, които биха искали да гласуват за лидерите на „Демократична България“ (ДБ), но не ги разбират. Това неразбиране е „таванът“, на който се натъква ДБ в своя разтеж. Петков го разбират. Ако той привлече такива хора, то ще пробие тавана, ограничаващ ДБ. В перспектива това ще му даде възможността да се позиционира като естествен съюзник на ДБ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ при формирането на парламентарно мнозинство – нещо, което трябваше да свърши „Има такъв народ“, но отказа дори да опита.
Също така е очевидна неговата политическа и идеологическа диалогичност. Той няма проблем да работи по общи цели с леви хора в служебното правителство, което го прави естествен преговарящ с БСП за бъдещо мнозинство.
Каква ще е ролята на служебното правителство за новите предсрочни парламентарни избори?
– Както предишния път: да направи организацията и да неутрализира купения вот. Желателно е да неутрализира и зависимия вот, но това е по-сложна задача.
Как ще влияе работата на служебния кабинет на кампанията на Радев?
– Засега поне харесването на Радев и харесването на служебния кабинет се подхранват взаимно.
Кой печели и кой губи от избори две в едно?
– Губят партиите с твърд и зависим електорат – ГЕРБ и ДПС, тъй като съвпадението с президентските избори би повишило нивото на гласуване поради масовата готовност за подкрепа на Радев.
Печелят партиите, привиждани като приятелски настроени към Радев.
Ще губят и партиите, които на фона на всеобщия ентусиазъм за гласуване построят кампаниите си върху скандали и крясъци.
Как ще коментирате пасивността на политическите партии за президентски избори?
– Всички си дават сметка, че популярността на Румен Радев рискува да смачка всеки друг кандидат, поставяйки под риск политическата репутация на съответната партия. А именно: хората да не гласуват за съответния друг кандидат, тъй като ще го възприемат – както и партията зад него – като „против Радев“.
Представете си какво би се случило с политическата репутация на ДБ, като на партия с нарастващо влияние, ако нейният кандидат вземе, примерно, 150 000 гласа. Това е рискът за всички партии и затова няма анонси за президентските избори.
Ще е интересно да видим, как ще излязат от ситуацията, защото пък неиздигането на собствен кандидат винаги се тълкува като признак на политическа слабост.
