03.10.2022
Covid-19 България

СЗО: Прекомерна употреба на антибиотици в България

България е единствената държава в ЕС, която е увеличила драстично приема на антибиотици извън болниците през 2020 година, докато всички други държави отчитат спад в употребата им. Това съобщи доц. Иван Иванов – ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Центъра по заразни и паразитни болести в четвъртък, когато беше дадено началото на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност и Covid19 (18 – 24 ноември 2021 г.).

„Като цяло в Европа през 2020 г. се наблюдава позитивна тенденция за намаляване общата консумация на антибиотици средно с 18%. Това се дължи главно на повишените мерки за хигиена и социалната дистанция във връзка с пандемията от Covid-19“, отчете Иванов.

Проучване в 27 държави в Европа, които докладват консумацията си на антибиотици, сочи, че единствено България отчита повишаване на консумацията в извънболничния сектор през 2020 г. „Тук говорим за повишаване от порядъка на 20-30%, което е доста тревожно“, обясни Иванов. Дори държави, които са известни с нерационална употреба на антибиотици като Италия, Гърция и Румъния, през 2020 г.докладват спад в консумацията.

Най-засегнати от свръхконсумацията са антибиотиците от групата на макролидите, които са животоспасяващи в извънболничната помощ. „България отчита над 100% ръст в консумацията на азитромицин, който е ключов антибиотик от тази група. Общо за групата на макролидите ръстът в консумацията е 40%. Подобна е и тенденцията и в групата на флуорохинолоните, които също са с ключово значение в извънболничната помощ“, отчете Иванов.

Според експертите такива ръстове на консумацията ще доведат в близките години до
изключително намалена ефективност на тези антибиотици, които се ползват за лечение на
бмактериални пневмонии при децата, сексуално предавани инфекции и др.

При децата проблемът е много голям, защото за тях така или иначе се ползва тесен спектър от
антибиотици и прекомерната употреба може допълнително да намали терапевтичен избор,
обясни Иванов.

Той бе категоричен, че трябва да спре тази прекомерна употреба на антибиотици. Иванов посочи че има тестове които бързо могат да различат бактериална от вирусна инфекция и призова медицинските специалисти да ги използват. „Има много добри данни за това как може да се разбере дали има насложена бактериална инфекция върху Covid-19“, допълни той.

Иванов съобщи, че само 7% от пациентите с Covid имат нужда от антибиотик заради насложена и бактериална инфекция върху вирусната, но въпреки това 75% пият един, а 34% приемат повече от един антибиотик.

Друг тревожен факт е, че в момента в световен мащаб в етап на проучване са 43 нови
лекарствени молекули антибитици, но само 7 от тях могат вече да се ползват в практиката и имат
много тесни индикации. Те, обаче, не обхващат резистентните бактерии в болниците.

Според Иванов проблемът с антибиотичната резистентност не се разпознава от хората като достатъчно значим, защото няма ясна статистика по въпроса. Причината е, че пациентите, които се заразяват с устойчиви на антибиотици бактерии в болниците, обикновено имат съпътстващи заболявания и проблемът не се идентифицира.

Голяма част от лекарите не работят по отговорен начин с антибиотиците, смята и доц. Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България. СЗО определи антимикробната резистентност като една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве заедно с климатичните промени, проблемите на психичното здраве и патогените, какъвто е и Covid-19.

Околийски припомни, че СЗО с помощта на експерти разработи преди 3 години предложения за
национална мултисекторна програма за антимикробната резистентност, която е вече готова, но все още не е приета. „Направихме постъпки пред служебния министър на здравеопазването тя да бъде придвижена, но това не се случи. Надяваме се новото правителство и новият министър на здравеопазването да обърнат внимание на този проблем, защото последствията вече са фатални“, посочи Околийски. В националния план има и специален модул за обучение на студентите по медицина по въпросите на рационалната употреба на антибиотици и антимикробната резистентност.

Една от стъпките, които СЗО препоръчва са информационни материали за общопрактикуващите
лекари и техните пациенти за това да не се изписват антибиотици без антибиограма и да се
създаде чувствителност по темата. „Както хората се интересуват от страничните ефекти от ваксините срещу Covid-19, така да се интересуват какви биха били последствията от тази свръхупотреба на антибиотици за тяхното здраве и за бъдещата невъзможност да се третират дори безобидни инфекции“, призова Околийски.

Той съобщи, че според проучване на СЗО у нас антибиотици твърде често се пият профилактично за предотвратяване на Covid-19.

„Антибиотиците не лекуват и не могат да се използват за профилактика срещу вируси, включително срещу Covid-19. Хората не трябва да се самолекуват, антибиотикът трябва да е предписан от лекар и не трябва да се продават в аптеките без рецепта, но за съжаление се случва“, допълни той.

Околийски посочи, че ваксините са единственият начин за предпазване от тежко протичане на Covid-19 и не трябва да оставаме остров на глупостта и изолацията като не се ваксинираме, защото това тепърва ще има огромни последствия.

По повод Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност довечера НДК ще светне в синьо.

Източник: mediapool.bg

Related posts

Здравното министерство с онлайн система за набиране на доброволци в борбата срещу COVID-19

Надежда Йорданова участва в откриването на форум срещу езика на омразата

admin

„Булгаргаз“ предложи по-ниска цена на газа и за индустрията

Дани Тренчева

Над половин тон гориво без документи за произход иззе полицията в Свиленград

admin

Откриха тяло на мъж на улица в столичен квартал

Дани Тренчева

Задържаха мъж за убийството в Боснек

Дани Тренчева

Leave a Comment