Започва 40-дневният Коледен или Рождественски пост, който завършва на 24 декември – Бъдни вечер. Той е вторият по своята продължителност след Великия пост.
Рождественският пост е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския или Петровия. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница – Великденския пост. Той наричан също „Четиридесетница на апостол Филип“, тъй като се празнува веднага след Деня на апостол Филип – на 14 ноември.
Утвърждаването му е станало сравнително късно – през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – Божия син Исус Христос.
През Рождественския пост до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни /без сряда и петък/ се разрешават безгръбначни животни /охлюви, миди, октоподи и други/, които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември – Въведение Богородично, и на 6 декември – Никулден, се консумира и риба.
Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение.
От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.
Освен това на 15 ноември почитаме паметта на Свeтите мъченици Гурий, Самон и Авив.
Свети Гурий и Самон, пострадали в град Едеса във време на гонението при Диоклетиан (царувал 284-305 г). Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред. По време на своите страдания те молели Господа за помощ: „Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!“
Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.
След няколко години, при император Лициний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на свети Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на тримата свети Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса.
