Признателните жители на община Симитли почетоха Гоце Делчев с ритуал по поднасяне на цветя и венци пред паметника на революционера в село Крупник.
Венец по повод 150-ата годишнина от рождението на националния герой на България поднесоха кметът на община Симитли Апостол Апостолов и кметът на село Крупник Иванка Чакалска.
На събитието присъстваха още зам.-кметове на община Симитли, сред които Евгения Георгиева, представители на образователни и културни институции и граждани.
Паметникът на Гоце Делчев се намира в парка на село Крупник. На него са изписани следните негови думи, които той е изрекъл според редица източници:
„Като се освободим, ще отидем да живеем в село Крупник, Горноджумайско. Там ще направим златен град на човешката справедливост и ще живеем като братя”.
Георги Николов Делчев, по известен в българската история като Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в град Кукуш в семейството на Никола и Султана Делчеви. Революционният път на Гоце Делчев е осеян с множество събития и перипети, които няма да му попречат да се превърне в един от най – видните дейци на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Делчев е идеолог, стратег и организатор на Вътрешната македоно – одринска революционна организация. Завършва гимназия в Солун, след което става юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. След това учителства в Ново село, Щипско, и в град Банско. Става активен деец на ВМОРО от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на организацията.
Гоце Делчев израства с подвизите на други големи български герои, сред които Христо Ботев, Георги Раковски и Васил Левски. Именно по примера на Апостола на свободата, Гоце ще наложи идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети. Той става инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на организацията.
Член е и задграничен представител на ВМОРО, също е и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за „повсеместно стратегическо въстание в Македония“. Заедно с Даме Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи.
На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.
Един от най – верните приятели на Гоце Делчев и негов пръв биограф е големият поет и революционер Пейо Яворов. Във връзка с кончината на Делчев, Яворов ще напише:
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.
Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.
Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…
Защото осиротяваше цял народ.
