На 6 януари 1848 по нов стил в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева се ражда Христо Ботьов Петков, познат още като Христо Ботев. Признат е за е един от най-великите български поети и революционери.
Бащата на Ботев, Ботьо Петков е учител, книжовник и обществен деец, който учи в Одеса, съставя и превежда учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство. Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца.
Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Учи и в Одеса.
През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома.
“Майце си” е първото публикувано негово стихотворение във вестник “Гайда”, редактиран от Петко Рачов Славейков.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба “Радецки” в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 2 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението със турската потеря куршум пронизва Ботев под връх Околчица във Врачанския Балкан.
Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
