Само от президента Румен Радев вече зависи колко още ще работи 46-то Народно събрание и кога ще бъдат предсрочните избори, съответно дали ще са по формулата „две в едно“. В четвъртък привечер лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че ще върне неизпълнения мандат следващия вторник (7 септември), а по-рано през деня депутатите гласуваха президентските избори да се проведат на 14 ноември.
Така решенията вече зависят само от президента и се очаква в петък той да коментира как ще действа (в програмата му има обявено посещение във Военномедицинска академия).
Досега Радев е заявявал, че е против избори „две в едно“, а позициите на партиите в парламента са, че трябва да са заедно и така ще спестят средства, макар че всички казват, че паралелни кампании се водят трудно. Според Радев в България президентски и парламентарни избори досега не са смесвани. Според неофициална информация той смята, че е по-добре първо да са президентските избори, а след това тези за парламент. Затова в последните дни се коментират и варианти дали предсрочният вот да не бъде на 21 ноември и ако има балотаж, отново да има избори „две в едно“.
Ако Народното събрание има още две седмици за работа, е въпрос дали и около какви още законови промени ще се обединят депутатите извън актуализацията на бюджета (планирана за приемане на 7 септември) и ще могат ли да бъдат гласувани други проекти – най-близко до събиране на подкрепа са проектите за преместване на Бюрото за защита на свидетели от прокуратурата към министерство на правосъдието, но в комисии се обсъжсат и поправките за закриване на спецправосъдието.
Междувременно парламентарните формации продължават да внасят нови идеи за промени, като „Има такъв народ“ реши да предложи регулации за медии.
Сметки за мандата и изборите
Пред медиите Корнелия Нинова обяви, че управляващият орган на БСП е решил (с мнозинство от 108 гласа) мандатът да бъде върнат на 7 септември, защото „искаме да дадем възможност за актуализация на бюджета“ (тя ще бъде гласувана на извънредно заседание в този ден). Според неофициална информация Националният съвет на партията е обсъждал и възможностите мандатът да бъде върнат още днес или утре, но е надделяло мнението на Нинова за следващия вторник.
По Конституция след като бъде върнат неизпълнен третият мандат, президентът трябва да издаде укази за разпускане на Народното събрание и за назначаване на ново служебно правителство (то може да бъде и в същия състав) и да определи дата на нови избори (до два месеца след разпускането на парламента). Няма посочен срок, в който държавният глава да издаде указите си, но според депутати не се очаква той да се бави много, защото това би напрегнало допълнително политическата обстановка.
От изказването на Корнелия Нинова се разбра, че и тя разчита президентът малко да забави разпускането на парламента, за да може, освен актуализацията на бюджета, да бъдат евентуално приети законопроектите за:- връщането на Бюрото за защита на свидетели към Министерството на правосъдието, като то е сега под контрола на главния прокурор
– ограничаване на кръга от хора, охранявани от Националната служба за охрана (НСО)
– закриване на специализираните съдилища и прокуратура
Ако президентът действително задържи разпускането на Народното събрание няколко дни, до 10 септември, то нови предсрочни парламентарни избори може да се проведат на 7 ноември (пада се неделя), като така те ще са преди президентските, а и Конституцията ще е спазена.
Ако обаче президентът реши изборите да са „две в едно“, то трябва да задържи мандата по-дълго: до 14 или 21 септември, за да може да съвпаднат с един от очакваните два тура на президентските избори (14 и 21 ноември са недели).
Следващо служебно правителство
По Конституция президентът трябва да издаде указ за назначаване на служебно правителство, но то може да бъде и в досегашния състав. Тъй като предсрочните парламентарни избори до днес бяха най-вероятна, но не и напълно сигурна възможност, президентът не е коментирал формата на ново служебно правителство. През седмицата служебният премиер Стефан Янев потвърди, че е готов ако се налага, отново да бъде на този пост. Той обаче коментира, че би подкрепил и политически проект около министъра на икономиката Кирил Петков, какъвто през последните 10 дни се коментира все повече.
Дали той, министърът на финансите Асен Василев (двамата работят в екип) и други членове на кабинета ще останат в него и едновременно ще обявят какви ще са следващите им политически стъпки, е една от въпросителните. Извън правителството те няма да имат възможност за същите действия и присъствие, с които печелят обществено одобрение.
Наскоро Асен Василев бе цитиран да казва, че докато е министър, няма да прави партия.
Запазването на министрите ще се разглежда и като положителна оценка на президента към работата им и продължаване на политиките на кабинета „Янев“. Но в ситуацията на предизборна кампания на самия Радев, тяхната работа ще влияе и върху нея.
Партиите за ново служебно правителство
Според коментари на депутати пред „Дневник“, партиите в парламента не харесват различни представители на настоящото служебно правителство. „Има такъв народ“ открито са критикували министрите на икономиката, финансите и образованието. „Това е персонално решение на президента Радев“, коментира общо в четвъртък Станислав Балабанов от „Има такъв народ“, допълвайки, че президентът като всяка друга публична фигура трябвало да може да чува критики, но иначе атаките към министрите не трябвало да се смятат за атака директно към Радев, когото партията на Слави Трифонов обяви, че подкрепя за нов мандат.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС определи, че има „няколко очевидни провала в това правителство“, като посочи здравния министър Стойчо Кацаров, министъра на културата Велислав Минеков, министъра на енергетиката Андрей Живков и министъра на вътрешните работи Бойко Рашков.
Христо Иванов от „Демократична България“ заяви, че „в служебния кабинет има министри, които вършат много добра работа, но има и министри, към които ние сме силно критични като например тези на транспорта и енергетиката“.
ДПС като цяло не харесват служебното правителство, особено министъра на икономиката Кирил Петков, като в четвъртък пред „Дневник“ Мустафа Карадайъ отново изрази познатата теза, че той не можело да е министър, защото имал двойно гражданство.
Татяна Дончева от „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ не посочи конкретно име, което не одобрява и определи общо, че служебното правителство „е работа на президента Радев“. „Той, разбира се, ще се ръководи от съображения, че представянето на служебното му правителство е най-голямата му реклама или антиреклама в една течаща предизборна кампания“, каза Дончева.
Президентът: трябва да видя визия, програма
Досега държавният глава не е изразявал нито положителна, нито отрицателна оценка за потенциалния проект на Кирил Петков и Асен Василев: „Служебните министри са експерти в своята област, със свободна воля, не мога като президент да кажа „вие правете партия, вие отивате като редовен министър“. Мога да подкрепям или да не даден политически проект едва когато видя неговата визия, програма“, е казал президентът на 28 август, в отговор на въпрос дали би подкрепил такъв проект.
В сряда (1 септември) темата за отношението на президента към евентуалния проект на Петков и Василев бе повдигната отново, задочно, през ефира на „Българска свободна телевизия“ от Георги Свиленски, който е част от ръководството на БСП и депутат. В интервю (което бе водено от депутата от „БСП за България“ Александър Симов) Свиленски заяви: „Преди няколко дни президентът Радев каза, че е благодарен на социалистите, които са го подкрепяли през петгодишния му мандат и сега едно такова поведение от неговия премиер, не вярвам, че радва българските социалисти“.
В отговор на въпрос дали е заплашена БСП от потенциалния проект на Петков и Василев Свиленски каза, че не знае „доколко това ще се отрази на резултата, но със сигурност оставя неприятно усещане“.
