Св. пророк Малахия написал последната пророческа книга на Стария Завет и е един от тъй наречените „12 малки пророци“, и затова юдейското предание го нарича „печат на пророците“.
Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия, между годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили големи безредици всред евреите и техните свещеници, които малката книжка на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време, когато още не бил утвърден новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм.
Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча със задача да подготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът нарича „Слънце на правдата“.
Книгата на пророк Малахия наистина представлява приключване на старозаветните пророчества („печат на пророците“) и започване на благодатната история на тяхното изпълнение.
Житие на свети мъченик Гордий
Източният римски император Ликиний, който имал участие в едикта на император Галерий за веротърпимост, се оженил за сестрата на император Константин Велики и приподписал Миланския едикт, но вътрешно си останал езичник. След кървавото сблъскване с Константин Велики, което му струвало илирийските провинции, Линикий продължил враждебното си отношение към християните, жертва на което станал и младият войн Гордий.
Заедно с мнозина християни Гордий напуснал родния си град Кесария Кападокийска и се скрил в пустинята, докато се прекрати това неочаквано и жестоко гонение. Слуховете за бедствията на християните достигнали и до пустинята. Доблестният войн, който смело излагал на опасност младия си живот в сраженията, сметнал, че не е добре да се крие малодушно, когато неговите братя страдат и умират за името на Христа, затова решил да сподели тяхната участ.
Гордий се прибрал в родния си град, когато там шумно чествали езическия бог на войната Марс с конни надбягвания и шумни увеселиния. Неочаквано сред глъчта на забавата се разнесла възторжена прослава на истинския Бог. Всички трепнали и обърнали очи да видят кой дръзвал да изрече такова предизвикателство пред лицето на жестоките християнски гонители. Но и роднините на Гордий едва го познали. Облеклото му било жалко, а лицето му носело белезите на понесените в пустинята несгоди и лишения. Свили се сърцата на околните. Мнозина го уговаряли да млъкне и да се прикрие, но изпълнителните стражи на кесарийския управител успели вече да уловят Гордий и да го доведат при него. Управителят, който присъствал на надбягванията и раздавал наградите на победителите, запитал смелия християнин:
– Кой си ти и откъде си?
– Аз съм християнин! Христос е моята надежда и защита и аз презирам твоите богове – отговорил Гордий.
Изумителната твърдост, с която Гордий понесъл жестоките мъчения, на които бил подложен, принудили кесарийския управител да промени начина на действие и той се постарал да склони кесарийския младеж да се откаже от вярата си срещу висок сан и щедри дарове. Отговорът на светия мъченик бил непредвиден:
– Можеш ли да ми предложиш такова нещо, което да бъде по-добро от Царството небесно?
Не останал друг избор за управителя при тази изповедническа решимост на война. Гордий бил осъден на смърт. Към лобното му място го придружили роднини и приятели. Напразно всички го умолявали да пожали своята младост и престарелите си родители, като се откаже от тази доброволна смърт.
– Защо плачете за мене? Плачете за Божиите врагове, които ни преследват. Като запалват огън за нас, те си приготвят пламъка на ада и си натрупват гняв за деня на съда. А колкото за мене, аз съм готов много пъти да умра за Христа.
– Ти можеш да се спасиш с една дума. Отречи се от Христа на думи, а запази в сърцето си същата вяра. Всезнаещият Бог ще види, че ти вярваш в Него със сърце, и няма да те осъди…
– Мога ли да се отрека от моя Създател с езика, който Той ми е дал? В Св. Писание е казано: „Със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“. Ще се осъдим с нашите думи и с нашите думи ще се оправдаем. Господ не е ли казал: „Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от нвего пред Моя Отец небесен!“
Това бил последният отговор на прекрасния Христов мъченик. Той се помолил, прекръстил се и навел светата си глава под меча на палача. Това станало в 314 година.
Паметта на мъченика св. Гордий била много почитана в Кесария Кападокийска. Запазено е похвално слово от великия му съгражданин св. Василий Велики.
