На 16 февруари Православната църква почита Св. Флавиан Цариградски патриарх и Свети мъченици Памфил и Порфирий и дружината им.
Житие на св. Флавиан, патриарх Цариградски
Св. Флавиан първоначално бил презвитер в Цариград. За голямото му въздържание и добродетелен живот той бил избран от клира и от народа за Цариградски патриарх.
В това време Църквата била вълнувана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил заедно и Бог и човек – твърдял, че в Иисуса Христа имало едно естество – Божеско. Патриарх Флавиан твърдо защитавал православното учение. Силно го намразили придворните на император Теодосий Млади (408-450). Главен негов враг бил евнухът Хрисант, любимец на царя, който всякак се стараел да му пакости с разни клевети.
Флавиан, като видял, че лъжеучението се разпространява, свикал в 448 година поместен събор и поискал Евтихий да се яви на него. Дълго Евтихий не се покорявал на повелята на патриарха и най-после дошъл, придружен от въоръжени войници, които той измолил от императора за своя защита. Като разкрил своето учение, той не поискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, поради което те за упорството му го лишили от свещен сан. Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя полза императора и неговата съпруга.
На другата година бил свикан в Ефес събор от съмишленици на Евтихий под председателството на Диоскор, александрийски патриарх (449 г.). На тоя събор, известен в историята под названието „разбойнически“, Флавиан бил наклеветен, че внася нови догми в Църквата. Много епископи, чрез заплахи били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий. Повикали св. Флавиана. Диоскор и неговите съмишленици го осъдили като лъжеучител, лишили го от сан и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан. Станал смут и Диоскор поискал войска. На Флавиан нанесли жесток побой и той след няколко дни се поминал.
Като узнал за това, римският папа св. Лъв обявил определенията на беззаконния събор за недействителни, и по неговото настояване, при императрица Пулхерия и съпруга й Маркиан, бил свикан Четвърти вселенски в Халкидон в 451 година. Тоя събор, на който присъствали 630 епископи, осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества – неслитно, неразделно, неразлъчно и неизменно. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божий. Всички отци на Халкидонския събор признавали това за апостолско учение. Диоскор бил свален като убиец на св. Флавиана. Тялото на св. Флавиан било пренесено в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. свети мъченици Памфил и Порфирий и дружината им
Памфил бил от Берит-Бейрут, презвитер в Кесария ПалестинскаРечник, известен с благотворителните си дела. Работил книжовно за запазване невредим текста на Св. Писание. Преследван, мъчен, затварян в тъмница и посечен с меч.
Порфирий бил слуга и възпитаник на Памфила. След жестоки мъчения, повесили и разпалили огън под него и тъй предал душата си на Бога. С тях пострадали и други – посечени с меч в началото на IV век.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. мъченик Памфил бил голям аскет и много се трудил за преписването и поправянето на грешки в повредени от преписвачи Новозаветни текстове. Поправените копия св. Памфил преписвал и разпращал на тези, които пожелаели да ги имат, с което обърнал към Христа много езичници.
С негов труд в Кесария била събрана обширна библиотека с духовни и исторически книги, която просъществувала няколко века и била гордостта на Църквата в Кесария. Тя съдържала и множество ръкописи на Ориген, оказал голямо влияние върху св. Памфил.
Ученик на св. Памфил, негов пръв помощник и архивар в библиотеката бил Евсевий Кесарийски, наричан често „отец на църковната историография“.
Блажени Иероним, който също много почитал паметта на св. Памфил, се сдобил с негови ръкописи и се отнасял с тях като с голяма ценност.
