Процесът за помощ на „Ислямска държава“ по системата „хавала“ е върнат на прокуратурата
За пореден път знаково дело, с което главния прокурор Иван Гешев особено се гордееше, докато отговаряше пряко за спецпрокуратурата, катастрофира на старта. Става дума за процеса, рекламиран като дело срещу международна организирана престъпна група, свързана с финансиране на тероризъм извън България и използвала метода „хавала“, чрез който парите не се преместват физически.
Тази акция беше цитирана и когато тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров заведе Гешев в Хага на среща с президента на Евроджъст.
Процесът обаче удря на камък и не може да стартира в съда, тъй като магистратите откриват куп пороци в обвинителния акт и го връщат на прокуратурата за отстраняването им. Делото първоначално беше внесено в съда през 2019 г. Наблюдаващ прокурор е Евгения Щъркелова, която работи и по делото „НАП-лийкс“.
Делото е срещу петима сирийци и една българка, които бяха сред десетките задържани на 18 януари 2019 г. при мащабна операция на ДАНС, ГДБОП и спецпрокуратурата в цялата страна. Като основен организатор на престъпната дейност разследващите сочат сириец, пребиваващ в България. Той „е влязъл в контакт с лица, извършващи дейност по логистично подпомагане на международни терористични организации, както и с лица, за които има информация, че са свързани с финансиране на тероризъм и други видове престъпна дейност“, твърди държавното обвинение.
Обвинителният акт гласи за всеки един от шестимата, че „в периода от началото на 2016 г. до 18 януари 2019 г. на територията на България по какъвто и да е начин чрез извършване на небанкови парични операции, изразяващи се в пренасянето на парични суми в особено големи размери – 16 459 023 лв., през страната и закупуването на високопроходими автомобили, прекарването им през българо-турската и турско-сирийската граница и предоставянето им на територията на Сирия на терористични организации“, косвено предоставяли финансови и други средства и трансферирали активи на „Ислямска държава“, предполагайки, че тези активи ще бъдат ползвани за терористична дейност.
От определение на апелативния спецсъд от 19 май се разбира, че прокуратурата изобщо не се е съобразила със съдебните забележки от предходното връщане на делото. Не са изпълнени указанията да се уточни дали деянието е извършено в съучастие, какъв е приносът на всеки един от подсъдимите, каква сума е пренесъл всеки от тях и т.н. Също така в обвинителния акт не е посочено дали цялата сума от 9 434 518 долара (равностойни на 16 459 023 лв.) е била предоставена на терористични организации или част от нея под формата на леки автомобили или цялата сума е била изразходвана за закупуването им.
Наблюдаващият прокурор не се е съобразил, че сочената от него система на разплащане по своите белези коренно се различава от „пренасяне на суми“, което от своя страна внася съмнения и предположения относно изпълнителното деяние, сочи още съдът. Липсва и конкретика кой подсъдим какви автомобили е закупил, прекарал през българско-турската и турско-сирийската граница и е предоставил на сочените в обвинителен акт терористични организации.
Съдът подчертава, че обвинителният акт не покрива законовите стандарти и накърнява правото на защита на подсъдимите – те не могат да разберат в какви престъпления са обвинени. „Не съществуват фактически твърдения за личния принос на подсъдимите в извършване на вменените им престъпления“, посочват тримата апелативни съдии. И допълват, че с този обвинителен акт се затруднява и работата на съда, тъй като не е ясна действителната воля на прокурора за това обвинение.