Преговорите за определяне на единна минимална работна заплата в цял ЕС започват, след като евродепутатите одобриха мандат за това.
Проектът има за цел да определи минимални изисквания, за да се гарантира доход, който дава възможност за достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства. Парламентът настоява да бъде засилен и разширен обхватът на колективното договаряне, като бъдат задължени държавите членки, в които по-малко от 80% от работниците са обхванати от тези споразумения, да предприемат активни стъпки за насърчаване на този инструмент.
Според едно от предложенията минималната работна заплата трябва да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната. Например – ако за третото тримесечие в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лева, минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде около 760 лева на месец. Към момента тя е 650 лева, припомня БНР.
От КНСБ подкрепят европейските предложения. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира:
“В края на 2025 година очакваме да стигнем 67% от средноевропейските доходи, сега сме на около 55% . Това означава, че минималната работна заплата трябва да расте с около 100-120 лева годишно.”
Работодателите обаче искат всяка държава сама да си решава, защото има достатъчно национални особености, с които такова решение трябва да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата е половината от средната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Еспертния клуб за икономика и политика:
“Минималната работна заплата има директен ефект върху средната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е голяма грешка и може да се окаже изкуствено захранване на самите заплати.”
Иван Нейков, директор на Балканския институт за труда и социалната политика коментира, че макар ЕС да е един от най-богатите региони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от бедност:
“Социалната сфера е сферата на споделената компетентност на ЕС, а именно всяка държава решава за себе си и в някои случаи ЕС би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви правомощия за създаване на регламенти. Чисто управленски европейската минимална работна заплата би трябвало да се реализира поетапно, а не изведнъж.”
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови възнаграждения в страните членки, опитвайки се да намери баланс между защитата на работниците, спазването на принципите на конкуренцията и социалната справедливост. Европейският парламент даде зелена светлина за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички работещи в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.
