Йордановден е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари.
Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос.
Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.
Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. При кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.
След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.
До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се „Мръсни дни“, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне.
В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата.
По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хванет ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
Смята се още, че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици – защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същия ритуал се нарича хаскане по възгласа „ха-а-с-с-а“, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара. В Калоферско и днес на празника мъже танцуват танци в ледените води.
Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.
Днес празнуват над 133 000 българи с имената Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Богдан, Божка, Божана и Божидар.
Честит празник!
