Дезинформацията е системен проблем за България, както и други източноевропейски държави. Това заяви пред БНТ министърът на електронното управление Божидар Божанов. По думите му най-вероятният източник на дезинформационните кампании е властта в Русия. През тази седмица той бе в Брюксел, където проведе работна среща с еврокомисари и експерти.
„Видимо за всеки, който използва социални мрежи, е, че дезинформацията се шири в страната. Източноевропейските държави диспропорционално са засегнати от дезинформационните кампании, които най-вероятно имат посока на произход Кремъл. Причините това да се случва са много – по-малките пазари, езиците се говорят от по-малко хора, съответно езиковите модели, които „Фейсбук“ изгражда, са по-малко пригодени към нашите езици“, коментира Божанов.
На 15 март той обяви, че министерството, което наследи Държавна агенция „Електронно управление“ започва политика срещу хибридни атаки, която ще включва дигитални умения и грамотност за обществото, за да може то да различава фалшиви от истински източници.
Пред еврокомисарите той е настоявал „Фейсбук“ да бъде задължен посредством Акт за цифрови услуги, да предоставя разбивки по държави за брой изтрити профили, за засечено координирано неавтентично поведение. С тези данни ще може да се направят и необходимите заключения.
„България няма като държава да преценява кое е истина и кое не. Алгоритмите на социалните мрежи, които препоръчват съдържание, са заради конкретни съзнателни решения на компаниите, защото печелят от трафика“, каза Божанов. Той обясни, че ролята на Европейската комисия като наднационален орган, който има достатъчно голямо влияние, е използвайки Акта за цифрови услуги, да ограничи определени негативни влияния на този алгоритъм.
При установяване на системен риск, като дезинформация, Европейската комисия може да се намеси и да каже на „Фейсбук“ каква трябва да бъде методиката, за да бъдат изключени тролове, които координирано публикуват дадена новина и така излъгват алгоритъма, че това е нещо много интересно и то трябва да бъде сложено на първа страница.
Министър Божанов каза още, че с въпросния акт може да изискват да се потвърди дали дадени профили са истински хора или тролове. За наказание на тролове не е говорено, тъй като по думите му са „тънък лед“.
Ръст на киберинцидентите
Божанов съобщи, че във всички държави-членки се наблюдава ръст на киберинцидентите. Най-стандартните атаки са от типа ddos, с които се спира работата на сайтове и институции за определено време. Те имат краткотраен ефект, но репутационно влияят негативно. Има и доста фишинг атаки. Министърът е предложил да се направи бързо план за обменяне на информация за такива атаки, за да е възможно когато от един имейл или IP адрес има опит за атака, трябва останалите държави бързо да разберат, че то е злонамерено.
„Риск и заплаха за институциите винаги има. Нова голяма атака, след тази по „Български пощи“ не е имало. Сходна е имало срещу Агенцията по бежанците, но не е унищожила голямо количество данни заради бърза реакция на администрацията“, съобщи Божанов.
След случилото се с „Български пощи“ той е свикал Съвет по киберсигурност, който е предприел редица мерки, но те са класифицирана информация. „Уверявам ви, че мерките са значителни“, каза министърът.
Електронната идентификация може да важи в Европа
Електронната идентификация, която правителството възложи на Божанов да бъде въведена до края на годината, да има трансгранично признаване, е обсъждал още Божанов.
„Това би означавало освен в България електронните услуги да могат да се ползват и навсякъде другаде в Европа. Тече обсъждане как да се реализира цифров портфейл, който освен онлайн идентификация да позволява съхранение на лични карти, шофьорски книжки, други документи и това да работи навсякъде в ЕС“, каза Божанов.
